Хело, желая да ти помогна за експеримента ти. :blink:
Всъщност моята съдба от части се преповтаря със съдбата на баба ми по бащина линия.
Тя е останала много млада сама с двете си деца. Аз също. Трудностите, с които тя се е налагала да се бори, се налага и аз да се боря - изкарване на насъщния, за да оцелеят тя и децата й. Разликата е в това, че тя е останала вдовица (дядо ми е починал през войната), а аз съм разведена. Чужбина я свързвам с това, че дядо ми е починал в чужбина, а аз се разведох в чужбина (преди време ме беше попитала за чужбина).
Родена съм 57 години и 1 ден по-късно от баба ми.
Вече споменах за любимите ми приказки. Начело в класацията бих поставила "Емил от Льонеберя".
Емил (главният герой) е малко момче, което е пълно с креативни идеи, водещи до интересни и много забавни събития. Мечтаех си да имам такъв брат, като него.

Сестра ми (като малка) беше не чак до там креативна и ми беше скучно да играя с нея.
Астрид Линдгрен не е писала вълшебни приказки, а детски приключенски романи. От скандинавската авторка обожавах също Пипи дългото чорапче и Карлсон, който живее на покрива.
Както да въртя и да суча не виждам връзка с мен и родата ми и любимата ми приказка. Може би защото разказа не е вълшебен, знам ли?
