Пепеляшка е любимата ми приказка. Стрелец съм и сега продължавам да смятам че,винаги ме чака нещо добро.

А разбирала ли си се с майка си като дете?

Цитат на: blud в Януари 05, 2012, 08:32:39 am

Пепеляшка е любимата ми приказка. Стрелец съм и сега продължавам да смятам че,винаги ме чака нещо добро.

А разбирала ли си се с майка си като дете?

М?

Цитат на: blud в Януари 05, 2012, 08:32:39 am

Пепеляшка е любимата ми приказка. Стрелец съм и сега продължавам да смятам че,винаги ме чака нещо добро.

А разбирала ли си се с майка си като дете?

(С майка ми и сега не се разбирам все за нещо ми се цупи и е недоволна от мен. Тя също е стрелец, понякога не го вярвам обаче, ужасен песемист е

Цитат на: Hm в Януари 05, 2012, 08:36:51 am

Цитат на: blud в Януари 05, 2012, 08:32:39 am

Пепеляшка е любимата ми приказка. Стрелец съм и сега продължавам да смятам че,винаги ме чака нещо добро.

А разбирала ли си се с майка си като дете?

(С майка ми и сега не се разбирам все за нещо ми се цупи и е недоволна от мен. Тя също е стрелец, понякога не го вярвам обаче, ужасен песемист е

Щото в приказката има мащеха. А любопитно ми е дали като в приказката ти имаш сестра и дали с нея сте се разбирали?

А също дали баща ти е бил слаб човек в семейството, който не се меси много в делата на майка ти и в това как тя определя нещата в семейния живот?

Цитат на: blud в Януари 05, 2012, 09:01:11 am

Цитат на: Hm в Януари 05, 2012, 08:36:51 am

Цитат на: blud в Януари 05, 2012, 08:32:39 am

Пепеляшка е любимата ми приказка. Стрелец съм и сега продължавам да смятам че,винаги ме чака нещо добро.

А разбирала ли си се с майка си като дете?

(С майка ми и сега не се разбирам все за нещо ми се цупи и е недоволна от мен. Тя също е стрелец, понякога не го вярвам обаче, ужасен песемист е

Щото в приказката има мащеха. А любопитно ми е дали като в приказката ти имаш сестра и дали с нея сте се разбирали?

А също дали баща ти е бил слаб човек в семейството, който не се меси много в делата на майка ти и в това как тя определя нещата в семейния живот?

Имам си брат и се разбирам с него. Не баща ми е силния в семейството, макар да оставяше усещане в маман , че тя командва

любимата ми приказка беше Магарешката кожа. Слушах я на плоча, имах я на книга, чели са ми я стотици пъти, знаех наизуст цялата приказка дума по дума. Сега като се замисля, не е някоя мноого интересна приказка, не знам защо толкова я харесвах. Не мога да кажа и че кореспондира с живота ми по някакъв начин.

Имах една много любима приказка - френска народна, Бялата писанка се казваше. В общи линии, понеже не е популярна, ще кажа главните мотиви, които са доста разпространени - царя не иска да си даде престола на никой от тримата си синове и ги праща да търсят някакви невъзможни неща. Тримата тръгват по различни пътища и си казват да се чакат след известно време на уреченото място. Най-малкият тръгва, търсенето му е много беплодно, докато не попада във някакъв странен дворец, където някакви невидими ръце го водят към вътрешността, там преобличат го, масажират го и после го вкарват в някаква зала голяма, пълна с различни блюда.  :rolleyes: Домакина му се оказва една бяла, говореща котка. Заедно си прекарват чудесно времето и той забравя за задачата си, сеща се в последния момент, тя му дава това, което той търси, разделят се трудно и той отива да го покаже на баща си. Бащата пак си праща тримата синове за втори път. Най-малкия принц отново постъпва по същия начин. На третия път бащата праща синовете си да издирят най-красивата царска дъщеря и трябва да се сгодят за нея. Принца пак си прекарва времето с бялата котка, която на всичкото отгоре е и много умна, пак се сеща в последния момент за задачата си, бялата котка му казва, че сега е времето да отсече главата й опашката й. принца отначало, естествено, не е въудушевен, но бялата писанка е настоятелна и той прави каквото тя е заръчала. Тогава тя се превръща в най-красивата принцеса и като се връщат в кралството на принца, там краля е толкова шашнат от хубостта й, че най-накрая си дава трона. Хало, това какво значи за мен?  :rolleyes:
А, и бтв, падам си по бруталните моменти на приказките - примерно червената шапчица в оригинал, без да е редактирана, както е било преданието, си е мнго готина.  :rolleyes:

Имах една много любима приказка - френска народна, Бялата писанка се казваше. В общи линии, понеже не е популярна, ще кажа главните мотиви, които са доста разпространени - царя не иска да си даде престола на никой от тримата си синове и ги праща да търсят някакви невъзможни неща. Тримата тръгват по различни пътища и си казват да се чакат след известно време на уреченото място. Най-малкият тръгва, търсенето му е много беплодно, докато не попада във някакъв странен дворец, където някакви невидими ръце го водят към вътрешността, там преобличат го, масажират го и после го вкарват в някаква зала голяма, пълна с различни блюда.  :rolleyes: Домакина му се оказва една бяла, говореща котка. Заедно си прекарват чудесно времето и той забравя за задачата си, сеща се в последния момент, тя му дава това, което той търси, разделят се трудно и той отива да го покаже на баща си. Бащата пак си праща тримата синове за втори път. Най-малкия принц отново постъпва по същия начин. На третия път бащата праща синовете си да издирят най-красивата царска дъщеря и трябва да се сгодят за нея. Принца пак си прекарва времето с бялата котка, която на всичкото отгоре е и много умна, пак се сеща в последния момент за задачата си, бялата котка му казва, че сега е времето да отсече главата й опашката й. принца отначало, естествено, не е въудушевен, но бялата писанка е настоятелна и той прави каквото тя е заръчала. Тогава тя се превръща в най-красивата принцеса и като се връщат в кралството на принца, там краля е толкова шашнат от хубостта й, че най-накрая си дава трона. Хало, това какво значи за мен?  :rolleyes:
А, и бтв, падам си по бруталните моменти на приказките - примерно червената шапчица в оригинал, без да е редактирана, както е било преданието, си е мнго готина.  :rolleyes:

Според това, което съм чела, бялата котка е Анимата на принца. Накрая тя придобива истинската си форма. Фактът, че е прекарвал цялото си време с нея, пък и че тя е добро по характер и на вид същество, означава положителна Анима, макар и в животински образ.

Въпросът е ти защо си харесвала приказка, предназначена за мъж? Кажи какво в тази приказка ти е харесало най-много!!!

Това, че си харесвала бруталните приказки говори за това, че като дете си преживяла сериозна психическа травма, вследствие на преживяно насилие и дълго време не си могла да се оправиш от това.
Вероятно в картата ти Марс е силен или на ключово място, но в същото време има аспекти, които го ограничават и предполагат хем сила, хем ограничение.

Ако има желаещи, нека се включат.

Хало, направо шапка ти свалям!  :blink: Марса ми по натал е Лъвски в 11 дом, не беше лош като позиция. По-скоро покрай духовната си работа и саморазвитието, разбрах, че за разлика от другите планети, отказва развитие и си тъпче на едно място, затова, естествено, спрямо тях беше ограничен  :rolleyes:
За психическата травма си права, форумулира всичко точно. 

Иначе какво ми харесваше най-много в приказката. Ами точно факта, че има говореща котка и самия начин, по който си представях двореца й.  Така че и аз запчвам да се питам ... защо харесвам приказка за мъж. 

Иначе какво ми харесваше най-много в приказката. Ами точно факта, че има говореща котка и самия начин, по който си представях двореца й. 

Опиши по-подробно. Защо ти е харесвало това, че там има говореща котка? И как си си представяла двореца и какво в тази фантазия ти е харесвало?

Като малка обичах много котките и конете. Любими животни е меко казано в случая ... бяха животни,с които сякаш имах, осъществявах връзка. Така беше и с делфините, всъщност. Просто за мен винаги е имало нещо специално в тези животни и много се радвах, там, където ги има. Специално котките .. единственото, с което мога да сравня усещането е както туземец се чувства към животното си тотем.  :unsure: Такава връзка и почитание, и обожание изпитвах към тях. Все още много ги харесвам, но вече в стандартния тесапухаквигушкливисладки създания начин. 

За двореца ... помня, че първия път когато принцът отишъл, там имало една разкошна, много висока врата, със красиви инкрустации по нея. Представях си ги направени от скъпоценни и полускъпоценни камъни, като един кръг върху самата врата и цеетовете на камъните са смесени, по-скоро някаква абстракна работа. Помня, че винаги принца идваше посред нощ и си тръгваше през деня, но дали е било от моите представи, или така го е пишело в самата приказка, след толкова много години не мога да ти кажа.  :rolleyes: Иначе като влезеш от портата, пътят до двореца не е много дълъг, кородорите вътре не бяха много дълги, стаите, като изключим трапезарията, в която ядяха писанката и принца, не бяха много големи.  :blink: Представях си го като уютно място, хубаво за живеене, удобно, водещото не беше, че е бляскавокрасиво.  :blink:

Искам да направя едно проучване.

Първо отговорете на въпорса коя е била любимата ви детска приказка, като сте били деца? Особено от тези на братя Грим или Андерсен.

А има ли такава, която изобщо не ви е харесала и дори ви е възмутила или поради други причини ви е оставила силно негативно отношение - страх или друго?


А също - има ли приказка, която майка ви или баба ви или друга роднина много често ви е чела като сте били деца?

Като малка си четях приказки сама. Любима ми е книжката на Вилхелм Хауф - там бяха приказките за Малкия Мук, Халифът Щърк, Джуджето Дългоноско...имаше още доста, но тези си спомням. Тези приказки ми бяха най-любими и съм препрочитала цялата книга 3-4 пъти, защото разказите бяха екзотични, за съвсем различни светове, караха ме да се чувствам странно. Още помня усещането докато ги четях. Трябва да си намеря книгата и пак да я прочета.

Аз от дълго време я гледам тази тема... и все се чудя защо не мога и за една приказка да се сетя, пък камоли любима. Забравила съм приказките..
Но снощи се сетих... изплува ми приказката за Пепеляшка, как от мърляво момиченце, с пепел по дрехите, което чисти камината се превърна в красива принцеса. Тиквата, която се превърна в колесница... Балът... часовника удари 12 и тя побягнала.. После принца я търсеше по обувката... имаше и едни лоши доведени сестри и мащеха.

Другата, за спящата красавица... май тя се ободе на вретено (дано не бъркам приказките) И принца трябваше да мине през големи препятствия за да я спаси.. май през една тъмна и бодлива гора трябваше да мине.. после в най-високата и отдалечена кула я откри заспала.. целуна я и тя се събудила! Хепи енд!  А.. и там имаше лоша вещица.. тя беше виновна за обождането на вретеното...май.
Тези приказки всеки ги знае много добре.. ама аз защо така не можех да се сетя не знам.

Знаех си, че ще се захванеш за мащехата и ще я съпоставиш с майката...
Но не съм имала проблеми с майка ми като дете. 

Знаех си, че ще се захванеш за мащехата и ще я съпоставиш с майката...
Но не съм имала проблеми с майка ми като дете.

Сигурна ли си? А с баба ти?

Снежанка и седемте джуджета и Пепеляшка те са ме впечатлили най- напред в детството

Снежанка и седемте джуджета и Пепеляшка те са ме впечатлили най- напред в детството

Ти разбирала ли си се с майка си като малка?

Цитат на: Freya в Февруари 02, 2012, 04:58:20 pm

Знаех си, че ще се захванеш за мащехата и ще я съпоставиш с майката...
Но не съм имала проблеми с майка ми като дете.

Сигурна ли си? А с баба ти?

Ами не.. Майка ми единственото, което не ми харесва е че е била прекалено заета с работа и е нямала много време за мен. Но сме се разбирали. Единствено като тинейджърка имах проблеми с нея, защото бях много буйна а тя много се е притеснявала за мен. Но това е нормално, а и няма как да се отрази в детските приказки.. 

Цитат на: samoella в Февруари 02, 2012, 05:13:08 pm

Снежанка и седемте джуджета и Пепеляшка те са ме впечатлили най- напред в детството

Ти разбирала ли си се с майка си като малка?

Да разбирала съм се