Любов без условия като че ли няма. На човек винаги водещ е стремежа към личното му чувство за доволство и щастие и ако прави нещо пък ако ще да е зад маската на думите "за доброто на някой друг", всъщност го прави заради себе си по една или друга причина. Другото са само красиви и утопични думи. Самия факт, че някой си мисли, че е в състояние и може да стане причина някой друг да се чувства щастлив е проява на неговото Его. В тази връзка той не може да направи нищо повече от това, което смята добро за себе си и което евентуално него ще зарадва.
Ако обектът на любовта ви примерно вземе че смени ненадейно посоката на чувствата си и ви каже "ей го на срещнах истинската си любов". Хубаво ни беше заедно, но тя или той е истинската ми любов, дали ще се запази емоцията в същия спектър и любимия/та дали ще остане такъв ?

Ако обектът на нашите чувства предприеме такава стъпка, то значи, че много преди да каже тези думи, той/тя е започнал/а да се оглежда в страни, защото нещо не е вървяло във връзката. Липсвала е комуникация - искренно изразяване на думи, чувства и емоции. Обектът на нашите чувства не е предмет, а личност, която не е виновна за своите чувства. Никой не можем да накараме да ни обича насила. Така че най-добре е да оставим любимия/любимата да си тръгне. Това ни дава шанс да срещнем една нова любов и да продължим напред.

Никой не можем да накараме да ни обича насила. Така че най-добре е да оставим любимия/любимата да си тръгне. Това ни дава шанс да срещнем една нова любов и да продължим напред.

То е така, но.......
При тия любовни връзки често и закономерно има проблеми:)
Подсъзнанието/Луната/ търси комфорта и спокойствието; Азът/Слънцето/ иска да решава нещата във връзката; размислите при проблем/Меркурий/, както и етиката /Венера/ са твърде слаби да се борят със Слънцето и Луната:)
Т.е. ако друг реши вместо нас и ни наруши комфорта, Венера и Меркурий каквото и да казват, нещата са кофти:)

Цитат на: Asol в Днес в 08:44:26 am
Другото са само красиви и утопични думи. Самия факт, че някой си мисли, че е в състояние и може да стане причина някой друг да се чувства щастлив е проява на неговото Его. В тази връзка той не може да направи нищо повече от това, което смята добро за себе си и което евентуално него ще зарадва.

Това просто не е вярно. Обобщението не е вярно. Може 99% от хората да са такива, но някои са израстнали над това.

Кайли, ти като направиш добро на някого или направиш някого щастлив, това не те ли кара да се чувстваш добре ти самата? Относно себе си или защото те е грижа за човека на когото си помогнала.
Когато дам пари на някой просяк на улицата, това благо дело ме кара да се чувствам добре. Заможните хора правят дарения (дори и анонимни) защото това ги кара да се чувстват добре, понякога дори "изкупуват" греховете си така. Не пред някого, пред себе си.
Когато ми върнат повече пари в магазина и вместо да ги задържа ги върна на продавачката, това ме кара да се чувствам благородно.
Аз не мисля, че съществува това за което говориш, и не мисля, че можеш да ми дадеш съществен пример. И според мен това е нормално да е така. Човек трябва да обича и уважава на първо място себе си, за да може да обича и другите.

Правя нещата не за да съм добре, а защото така трябва.
Аз съм войник на съдбата, войниците не воюват за собствено удоволствие, а защото така трябва.

Като родиш дете, го гледаш, защото така трябва. Това невинаги и не през цялото време ти носи удоволствие или удовлетворение, като не ти носи удоволствие да му переш и сменяш акото, просто не го правиш ли?

Егото е много гъвкаво и умело, чак само си вярва. Самият факт, че някой се е справил с нещо, което не му е носило удоволствие и с което евентуално други не са се справяли, може да е мотивираща и движеща сила, повод да се възгордеe, почувства силен и... добре; в крайна сметка, част от схемата за разработване и отличаване на егото. Така че дали под "не за да съм добре, а защото така трябва" всъщност не лежи "трябва да съм добре"? 

Правя нещата не за да съм добре, а защото така трябва.
Аз съм войник на съдбата, войниците не воюват за собствено удоволствие, а защото така трябва.

Като родиш дете, го гледаш, защото така трябва. Това невинаги и не през цялото време ти носи удоволствие или удовлетворение, като не ти носи удоволствие да му переш и сменяш акото, просто не го правиш ли?

Не мисля че човек прави добро и го е грижа за другия "защото трябва"
Нещата които правим по задължение не са свързани с любовта и с желанието да помогнем/направим добро.
Освен това ти правиш тези нещата, които трябва не за друго, ами за да си добре. Ако не ги правиш.. няма да е добре!
хе хе хе    :rolf:

Kelvin, ти да не си козирог?

По Мерк.

По Мерк.

Аха, значи стрелец, предполагам.
Почнах да схващам как се движат тия планети  :blink:

Не, не съм Стрелец.

Уффф.. е то само водолей остана.. или аз нещо не схващам
Пък хич не звучиш като водолей, те са едни такива леки хора.. неглеже, пък ти нещо много хард го раздаваш с тия коментари, доста критични и лаконични  :blink:
сори за офтопика...ама то като се замисля какъв беше топика въобще??  :rolf:

Кайли, но ги правиш тези неща за определени хора, нали ? В случая детето ти, а то те обича. Ако някой друг се държи лошо с теб перманентно, ти би ли го обичала или да му симпатизираш въпреки всичко ? Какво имаш против това, че някой прави някому добро заради лична мотивация, което съответно го кара да се чувства добре ? Всеки е първо лично мотивиран за да прави нещо и в по-малка или по-голяма степен на първо място мисли за себе си и като отправна точка. Ако няма такава мотивация нещата се получават някак "безцветни", през куп за грош.

Ако обектът на нашите чувства предприеме такава стъпка, то значи, че много преди да каже тези думи, той/тя е започнал/а да се оглежда в страни, защото нещо не е вървяло във връзката. Липсвала е комуникация - искренно изразяване на думи, чувства и емоции. Обектът на нашите чувства не е предмет, а личност, която не е виновна за своите чувства. Никой не можем да накараме да ни обича насила. Така че най-добре е да оставим любимия/любимата да си тръгне. Това ни дава шанс да срещнем една нова любов и да продължим напред.

...а ако не дойде друг или пък ако има няколко такива във времето, които те обичат, но не достатъчно и се оказва, че истинската им любов им е другаде, а не с теб, дали ще си склонна така да мислиш ? Идеята ми беше по-скоро, че човек подхожда към любовта с условия, а ако не задоволяват потребностите му в това да се чувства обичан, нужен и уважаван и емоционално да се чувства добре, не би посрещнал с голямо разбиране някой да го кара да се чувства дискомфортно.

Цитат на: Divna в Октомври 08, 2011, 04:04:38 pm

Ако обектът на нашите чувства предприеме такава стъпка, то значи, че много преди да каже тези думи, той/тя е започнал/а да се оглежда в страни, защото нещо не е вървяло във връзката. Липсвала е комуникация - искренно изразяване на думи, чувства и емоции. Обектът на нашите чувства не е предмет, а личност, която не е виновна за своите чувства. Никой не можем да накараме да ни обича насила. Така че най-добре е да оставим любимия/любимата да си тръгне. Това ни дава шанс да срещнем една нова любов и да продължим напред.

...а ако не дойде друг или пък ако има няколко такива във времето, които те обичат, но не достатъчно и се оказва, че истинската им любов им е другаде, а не с теб, дали ще си склонна така да мислиш ? Идеята ми беше по-скоро, че човек подхожда към любовта с условия, а ако не задоволяват потребностите му в това да се чувства обичан, нужен и уважаван и емоционално да се чувства добре, не би посрещнал с голямо разбиране някой да го кара да се чувства дискомфортно.

Асол, разбира се, че има хора, които биха стояли с обекта на чувствата си, дори и да не са напълно удоволетворени. Едни го правят от страх да не би да останат сами, други от силно его, мислейки, че те са най-добрите за своята половинка и как така ще има някой/някоя, който/която е по добър/а от тях самите ... Причини всякакви. Имала съм нездравословни връзки, в които съм стояла с надеждата след време нещо да се промени.  :-[Това ми е била най-голямата грешка.
Когато придобиеме опитност, а тя неминуемо идва с времето, сме в състояние да погледнем на партньора си, като на човек, които има своя любовен атлас и като видим, че ние не се вписваме в него му даваме правото на избор и свобода. Когато обичаме някого истински, ние не го държим в плен на нашите чувства и емоции. Не вярвам някой да се чувства добре, когато не е обичан или когато не обича. Тогава защо е нужно да стоим с такъв човек и защо е нужно да се съпротивляваме вътрешно и да страдаме?

а има ли пълно удоволетворение в материята и от какво :rolleyes:

а има ли пълно удоволетворение в материята и от какво :rolleyes:

Разбира се, че няма, но за щастие всеки от нас има приоритети. Според зависи какви са нашите приоритети, ще знаем какво би ни удоволетворило и с какво можем да се "примирим".

Намерих много хубав откъс, но е на руски. За любовта.
Любовью называется, не когда ты желаешь кем-то насладиться или наслаждаешься, а когда ты желаешь насладить другого, вне связи с собой.

В таком случае, ты должен вначале полностью освободиться от мыслей о себе, объективно ощутить желания другого - и наполнять их совершенно бескорыстно, т.е. без всякого результата для себя. Проверка истинного чувства бескорыстной любви может быть в том, что ты совершенно отстраняешься от наполнения другого и предоставляешь это постороннему человеку, настолько, что о тебе никто и не знает.

Ще преведа само последното изречение -
Проверка на истинността на чувството за безкористна любов е когато ти напълно се отдалечаваш от напълването на другия и предоставяш това на страничен човек - до такава степен, че за теб никой не знае!

С други думи когато обичаш някой мъж например, любов е когато ти го идследваш отдалеч, видиш какъв е, кого може да обича, кой може да направи живота му щастлив и пълноценен, след това направиш така, че тия двамата да се съберат. Без дори да подозират, че ти си направил това добро за тях.

Не викайте по мен, питахме се какво е любов...

Намерих много хубав откъс, но е на руски.

Това от Ошо ли е или от Лайтман?

Хело, аз стъпвам върху онова, което е направила, създала, открила, постигнала цивилизацията преди мен.
Нямам намерение да откривам топлата вода. При това отново и отново, при всяко прераждане.
Надграждам и така напредвам.
Съветвам те да надграждаш и ти.
За да не си гониш опашката, както правиш в момента.

С други думи когато обичаш някой мъж например, любов е когато ти го идследваш отдалеч, видиш какъв е, кого може да обича, кой може да направи живота му щастлив и пълноценен, след това направиш така, че тия двамата да се съберат. Без дори да подозират, че ти си направил това добро за тях.

Не викайте по мен, питахме се какво е любов...

Тва любов ли е или някаква саможертва  ....най ми прилича, обаче, на сутеньорство 

...А пък ако се намери някой да направи същото и за теб, си е направо късмет