Не съм съгласна, че капката съдържа океана. :blink:
Обратното обаче е вярно.
Съдържа я. Живеем в холографска нселена и всеки от нас съдържа вселената в себе си.
Не го съдържа. Капката ще се побере в една нормална чаша. Ако капката съдържаше океана, той също би се побрал в
във въпросната чаша.
Теорията за холографската вселена е доста разпространена и популярна напоследък, но на мен ми е интересно колко
от тия , които я споменават, я разбират
.
Аз я разбирам и ти казвам, че капката съдържа цялото.
Цялото съдържа частта и частта съдържа Цялото. И това няма нищо общо с чашата и двумерната логика. През една точка минава само една права, успоредна на друга права - помниш ли тази аксиома от математиката?
Е, през една точка минават безброй много прави, успоредни на дадени права - геометрията на Лобачевски.
Не мисли двумерно.
В действителност логиката за чашата е триизмерна , а не двумерна ( доколкото въобще една логика може да бъде
n-мерна, но това е друга тема ) . Намесваш математиката . . . , добре да бъде волята ти :mellow: .
Примерът с геометрията на Лобачевски няма нищо общо с въпроса за отношенията между цялото и неговите части.
Сега ще дам един математически пример по въпроса:
Нека имаме 2 обекта - цялото и произволна негова част. Нека тези обекти са представени съответно от множествата
W (множество на цялото) и P (множество на частта). По дефиниция частта се съдържа в цялото ⇒ имаме P ⊂ W .
Ти казваш, че цялото се съдържа в частта ⇒ P ⊃ W. В теорията на множествата , дефиницията за равенство е " две множества A и B се наричат равни тогава и само тогава, когато те са съставени от едни и същи елементи, т.е. когато елементите на едното са елементи на другото и обратно". Равенството може да се запише по следния начин:
(A ⊂ B ) ∪ (A ⊃ B ). Следователно ако се вземе предвид твоето твърдение, излиза че цялото е равно на една негова част,
понеже е изпълнено P ⊂ W и P ⊃ W. Това е противоречие и за да е напълно ясно защо, ще дам още един пример:
Нека W (множеството на цялото) е множеството на всички клетки в човешкия организъм, а P (множеството на частта) е
множеството на всички клетки, които изграждат централната нервна система. Изпълнено е твърдението P ⊂ W - очевидно
клетките на ЦНС са част от всички клетки в организма , но ако се опитаме да приложим P ⊃ W стигаме до противоречие ,
понеже в W има много клетки, които не са част от нервната система (примерно клетките на храносмилателната система) и в действителност не се съдържат в P ( множество на клетките
само на нервната система ) .
По-горните примери се базират на теорията на множествата и са неоспорими, от който и да е друг бранш на
висшата математика, включително и всички разновидности на неевклидова геометрия.
По въпроса за двумерното мислене - логиката е една без значение от броя на измеренията.Точката си е точка, правата си е
права и векторът си е вектор във всяко n-мерно евклидово пространство.