Веднъж. Преди 10тина години. В продължение на няколко години се случиха камара работи, и малко по малко усещах, че губя себе си, губя способността да виждам цветно света, и да отдавам в посока навън каквото и да е положително.
Последва период на откъсване, смяна на среда от другарчета в известна степен, пренасочване на професионалните изяви лека по лека, намиране на някои нови интереси... И малко по малко възвръщане, е не бях същата, но всички остаряваме по един или друг начин, амортизация - какво да правиш...
Психологически, а и личностно-астрологично една от техниките, които, струва ми се на мен, действа е: Списъци и планове.
Започваш с малки, като например - "какво най-не харесвам в сегашните си житейски релси". После: "защо всъщност това от предния списък ме дразни толкова?"
И преминаваш към по-големи -> "какво би ме накарало да летя", или "за какво най-много мечтаех като дете". Докато стигнеш към основното: "къде съм в момента, къде искам да бъда, и как да съединя точките с най-кратък вектор".