Случвало ли ви се да се изгубите, да не знаете кои сте и защо сте по запазеното определение на астрологията *тук и сега*
Случвало ли ви се е да осъзнаете, че сте загубили способността си да обичате, разбира се, включително и най-вече себе си
И как се справихте?
Как астрологията спомогна в това?
:blink:
И аз съм Козирог и Плутон осезателно се усеща въпреки, че все още не е в точен съвпад със Слънцето ми. Вчера когато си пуснала темата и на мен в "реалния" живот ми се случи едно събитие, което бе очаквано, но ме изкара от релси.
Астрологията не ми помага да се намеря, нито една наука или изкуство не могат да ти помогнат да се намериш. Астрологията ми показва колко е съвършена вселената и ми помага по-лесно да общувам с другите хора - да приемам различията им, като гледам на живота като на мелодия, в която всеки е различна нота, звук.
"Господ" не ти праща изпитания, ако не можеш да ги преодолееш. Единствено трябва да вярваш в себе си, ти ще усетиш кога и какво. Най-нещастните хора, които познавам са хората, които постоянно се сравняват с другите и търсят отговрите някъде извън себе си. Те завиждат, ядосват се на успехите на другите, хабят личната си енергия в конфликти и тн.... само защото не са разбрали, че те са уникални и техният живот е уникален и няма нищо общо с живота на другите. Астрологията ме научи на това, че всеки има своята "приказка".
Това е. Мисля, че при напрегнати аспекти на Плутон помага този стих на Руми (ирански поет и суфийски мистик)
“Sit, be still, and listen,
because you're drunk
and we're at
the edge of the roof.”
― Rumi