малиии,ако попаднеш на милионер,ма скъперник,ама па милионер,ко праим
като тъч скрийн ще го елиминираме с едно движение

милионери скъперници има само по филмите и книжките
С трупане на пари пари не се правят. 

ъв огромна заблуда си

бе знаеш ли, че цял живот съм си мислела като теб и буквално в последните 1-2 месеца почна да ми прищраква, че нещата в реалността не стоят така, според както аз ги знам от книгите и филмите.
Та точно сега мисля, че не съм в заблуда, а заблудите са почнали да падат, воалите, и съм почнала да си задавам някои въпроси относно някои неща, приети преди за извечни истини...

Лично аз в живота за милионер от спестовност не съм чула или чела, а ти?

душо моя спестовност и скъперничество са като Америка и България
свекърва ми беше от Габрово и беше спестовна,но не скъперник

Един милионер никога не си знае парите. Следователно и не се скръндзи.

не са скрънзи,ма за себе си
клише-милионер да не си знае парите, всеки ден правят баланс

Накрая ще ти прищрака да оставиш и голямата пачка на рафта с играчките.

дано й прищрака преди да се вземе на сериозно

клише-милионер да не си знае парите, всеки ден правят баланс

Чела съм биографиите на някои по-известни милионери, в които се споменава, че освен благодарение на висок първоначален старт в живота (семейство с висок статус) и личните си способности, са преуспели и благодарение на строг контрол и разумно ръководене на финансите.
При по-заможните хора в повечето случаи съм забелязвала как си правят сметка за всичко - приход/разход, ако може някъде да се ползва отстъпка, бонус, да се пазарят за цена... Затова и успяват, докато бедният човек не е свикнал да "играе" и плаща толкова, колкото му кажат - законите на бизнеса и пазарната икономика са му непонятни, затова цял живот блъска за 300-400 лв. и се чуди как да свърже двата края. 

Е не, аз също си правя сметката до стотинката и цепя косъма на две и никога не купувам за 5 лева нещо, което мога да взема за 3.
Значи ставам за милионер.

 

Деца, не разбирате нещо изглежда - една играчка преди да се изостави, трябва да се използва. Желанията не трябва да  се потискат, а трябва да се надграждат. Ако реализираш едно желание ,след него идва друго, след него трето - ти ги изпълняваш, а за да го направиш, придобиваш нови умения. Ако целомъдрено се дърпаш от всичко и казваш, не мерси, аз съм скромен и смирен, на какво ще се научиш тоя живот.
Юнакът, дето искал принцесата и трябвало да изпълни три заръки на баща и, какво? С лами се борел, заякнал, златни ябълки отглеждал и от земеделие се научил, станал воин, станал смел и опитен - ако се беше отказал от принцесата, какво щеше да стане?

Човек трябва да използва желанията си, за да се развива и расте, а не ги отблъсква и да живурка как се родил така и до смъртта.

Подводни имаше много хубав текст за желанията, даже аз съм го превеждала малко

Човек естествено не може да осъзнае напълно целите на духа. И за да се насочи развитието му в нужната посока, оставяйки му в същото време свободна воля, бил приложен много остроумния апарат на потребностите.

Потребността не е нещо друго, а бич, с който подсъзнанието бие човек, ако неговите действия започват да го водят встрани от предначертаната му еволюция.

Страхът от смъртта и потребността от храна, потребността от общуване, любов, себепознание, себеразвитие-всички тези потребности носят отчетливия характер на юзда, тъй като неудовлетворяването им носи дискомфорт и крайно неприятни усещания, а удовлетворяването им-нещо подобно на облегчение след преминаване на зъбобол.
Обикновената рекомендация, която човек получава в такъв случай, е че трябва да промени живота си по такъв начин, че съответният проблем да загуби своята актуалност.

Случва се естествено след удовлетворяването на потребностите да възникне и усещане за щастие. Обаче причина за щастието се явява не самият факт на изпълнение на желанието, а това, че човек в някакъв момент се е оказал на мястото си в еволюционния процес: разрал е, което трябва; или е направил, което е усетил. И го е направлявало удачното съчетание на потребностите, създадено от духа му.
Щастието не е душевно (емоционално), а духовно състояние, когато висшето АЗ сигнализира, че всичко върви правилно.



Потребността не е друго, а някаква програма на подсъзнанието, предизвикваща съответни ситуации, съответстващи на желанието. Удовлетворяването на потребностите само по себе си няма отношение към целите на духа, тоест към еволюционния ръст на човека. Духът формира потребности, само за да насочи развитието на човека в определена посока. Може да се каже, че потребностите са сигнални знаци на пътя на еволюцията, по който в тъмнина пътува човек

Именно. Когато детето се наиграе и порасне още, оставя играчката, а до тогава тя изглежда сериозна и голяма в очите му, не просто играчка; отнася се с внимание, а когато я изтърве или изгуби, заплаква заради липсата ѝ. Други пък изобщо нямат интерес към тази играчка - едни може да са пораснали и играли вече с нея, а други още да си играят с по-малки... ако грубо приемем, че се минава по канален ред през всички играчки, каквото и да означава това.

Мечтанието е признак на слабост.

Отричаш полета на човека сред звездите, човешкия прогрес изобщо.
Защо смяташ, че мечтите са слабост?

Така се запъна за фалшивата музика на вибрациите на ника.  Грешките и фалшът в съжденията, също както в ника, вместо положителни вибрации и сила, ни носят слабост:)

Е не, аз също си правя сметката до стотинката и цепя косъма на две и никога не купувам за 5 лева нещо, което мога да взема за 3.
Значи ставам за милионер.

 

когато превърнеш разходите в приходи тогава ставаш :mellow:

  Аз подкрепям АН, мечтите ни, ни правят хора, човешки същества. Макар че Кайли имаше нещо друго впредвид предполагам. Всъщност не мога да я уловя Кайлито, бяга ми по тъча. Иначе не ми е трудно да разбера, зад думите кво се крие. А аз съм на принципа с минимум средства, да постигна максимум резултат и да изживея максимум удоволствия....

Цитат на: kaily в Ноември 23, 2011, 12:16:30 pm

Мечтанието е признак на слабост.

Отричаш полета на човека сред звездите, човешкия прогрес изобщо.
Защо смяташ, че мечтите са слабост?

Така се запъна за фалшивата музика на вибрациите на ника.  Грешките и фалшът в съжденията, също както в ника, вместо положителни вибрации и сила, ни носят слабост:)

Немам спомен да съм се запъвала за никакви вибрации относно моя ник, въобще даже и не съм ги споменавала, само подадох инфо отде си го сътворих и защо.

А според твоите думи желанието или се реализира, или се отхвърля или си блееш по него, аз така ги разбрах.
Значи да го реализираш или отхвърлиш - това е прагматично действие.
Ама само да блееш в мечтание - това е слабост.
Полетите между звездите са реализирани мечти.
А мечтанието е желание, което няма сила да се реализира. Т.е. желаещият няма сила да го реализира.
Примерно -аз мечтаем за принца и това е слабост. Ако спрем да мечтаем за принца - това е сила, щото съм отхвърлила. Ако се омъжим за принца, това също е сила. Направила съм своя избор.

Ама като немам достатъчно сила и седим и си блеем.

А аз съм на принципа с минимум средства, да постигна максимум резултат и да изживея максимум удоволствия....

И аз бях така и се оказах в капан.

Примерно -аз мечтаем за принца и това е слабост. Ако спрем да мечтаем за принца - това е сила, щото съм отхвърлила. Ако се омъжим за принца, това също е сила. Направила съм своя избор.

Ама като немам достатъчно сила и седим и си блеем.

ти мечтаеш за принца,ма той не мечтае за принцеса,а за принц и се жени за него
казват в Китай имало повече принцове все още,ма па дребни на ръст и на още нещо, ма все още принцове :mellow:

А мечтанието е желание, което няма сила да се реализира. Т.е. желаещият няма сила да го реализира.

Мечтата е стремеж към някакво неопределено щастие. За нея също е необходима лична сила.
Мечтите изчезват поради тая неопреденост още в детските години обикновено, докато желанията изчезват в по-зряла възраст - силата и волята намират друга посока.
Така или иначе, за желанията трябва синхрон между съзнание и подсъзнание, докато за мечтите е необходимо и градивно въображение.