Защо пък в капан ? Я обясни, и измъкна ли се от него ?

Интересна мисъл от ФБ

"Знайте, че ако някой някога е бил болен и е оздравял, бил е дебел и е отслабнал, бил е наркоман и се е излекувал, бил е беден и е забогатял, бил е тромав и е станал сръчен, бил е нещастен, а е срещнал щастието, или е бил неудовлетворен и е намерил реализация, значи способността за това е част от всеобщата човешка природа. Дори да го е постигнал само
един-единствен човек, значи е възможно. А даже... и ако никога до този момент не се е случвало - например лечението на детския паралич преди 1954 г. и самолетните полети през 1745 г., - фактът, че един човек може да си го представи, е напълно достатъчен, за да бъде това отворена възможност за човечеството. Заместете убеждението, че нещо, което можете да си представите в ума си, е невъзможно, с вярата, че то може да се осъществи. Заемете се още сега с тази мисъл - тя е единствената физическа реалност, с която разполагате." - д-р Уейн Дайъ

Цитат на: kaily в Ноември 24, 2011, 04:49:54 pm

А мечтанието е желание, което няма сила да се реализира. Т.е. желаещият няма сила да го реализира.

Мечтата е стремеж към някакво неопределено щастие. За нея също е необходима лична сила.
Мечтите изчезват поради тая неопреденост още в детските години обикновено, докато желанията изчезват в по-зряла възраст - силата и волята намират друга посока.
Така или иначе, за желанията трябва синхрон между съзнание и подсъзнание, докато за мечтите е необходимо и градивно въображение.

Ми не съм съгласна, мечтанието е когато имаш нещо неопределено, но нямаш силата да го дефинираш, камо ли силата да го реализираш.
Мечтанието е компенсиране на невъзможността ти да реализираш мечтите си.

Ми не съм съгласна, мечтанието е когато имаш нещо неопределено, но нямаш силата да го дефинираш, камо ли силата да го реализираш.
Мечтанието е компенсиране на невъзможността ти да реализираш мечтите си.

сигурно зависи от разбирането за "мечта"

А аз съм на принципа с минимум средства, да постигна максимум резултат и да изживея максимум удоволствия....

И аз бях на този принцип, в резултат постигнах комфорт като в яйце.
Средствата не трябва да са минимални, а оптимални. Усилията демек.
Наскоро прочетох във ФБ, че животът започва, когато излезеш от зоната на комфорта си.
Аз в това яйце бях създала зона на комфорта, не че разбирам издълбоко тази мисъл, но инстинктивно усещам, че е вярна.
Сега опитвам да правя неща свръх комфорта, извън него, костват ми усилия и резултатът е неясен, преди работех само при ясен резултат с поне 75% вероятност, иначе не се напинях....доскучава

Цитат на: kaily в Ноември 25, 2011, 12:07:08 pm

Ми не съм съгласна, мечтанието е когато имаш нещо неопределено, но нямаш силата да го дефинираш, камо ли силата да го реализираш.
Мечтанието е компенсиране на невъзможността ти да реализираш мечтите си.

сигурно зависи от разбирането за "мечта"

Ами аз работя с твоите дефиниции, няколко пъти ги цитирах по-горе.
Или я реализираш
Или я ликвидираш
Или - е за това или става въпрос...

Цитат на: AH в Ноември 25, 2011, 12:09:31 pm

Цитат на: kaily в Ноември 25, 2011, 12:07:08 pm

Ми не съм съгласна, мечтанието е когато имаш нещо неопределено, но нямаш силата да го дефинираш, камо ли силата да го реализираш.
Мечтанието е компенсиране на невъзможността ти да реализираш мечтите си.

сигурно зависи от разбирането за "мечта"

Ами аз работя с твоите дефиниции, няколко пъти ги цитирах по-горе.
Или я реализираш
Или я ликвидираш
Или - е за това или става въпрос...

желанието или се унищожава, или реализира

мечтата е нещо друго

Започва се с мечтите. Желанията са от по-изкристализирали мечти; като един ефирен и красив облак, който се свива, сгъстява и втвърдява, ставайки по-конкретен, но който може и да се счупи.

А без излизане от комфортната зона едва ли можем да говорим за развитие. Освен това, една твърде тясна зона не би била особено комфортна, така че това предполага някакво излизане и разширение.

желанието или се унищожава, или реализира

мечтата е нещо друго

Мечтата или се риализира, или се унищожава, или остава мечтание.

Какво друго е според теб мечтата? Каква е разликата между мечта и желание?

Цитат

желанието или се унищожава, или реализира

мечтата е нещо друго

Мечтата или се риализира, или се унищожава, или остава мечтание.

Какво друго е според теб мечтата? Каква е разликата между мечта и желание?

С тия определения съм съгласна:

„Мечта е силно и непреодолимо желание, идеализирана цел и стремеж към щастие. На някои езици думата съвпада с тази за сън. Предполага се, че мечтите са присъщи предимно на младите хора. Такива хора са наречени мечтатели."


„Желанието, от гледна точка на психологията, е влечение, което е осъзнало обекта си. Например гладът е потребност, която се стремим да задоволим и желанието ни за хранене, породено от нея е осъзнаването на тази ситуация. Ако се храним, преди гладът ни да е настъпил, желанието няма да има време да се породи; за да се появи то, необходимо е да изникне препятствие. Желанието се ражда от фрустрацията. То оцветява афективния живот, предизвиква чувства и страсти и е в основата на активния живот. Все пак, макар че волята не действа без предварително желание, то не предполага автоматично волевия акт. Можем да осъзнаваме глада си, да желаем да се храним и в същото време да не предприемем нищо, за да задоволим потребността си.“

Ако се върнем по в началото, казах, че милионерът може би ти е мечта, а не желание или потребност.  Мечта, като символ на стремеж към щастие. Защото не е ти потребност/и без него си живееш/, нито пък желание, защото не отговори на въпросите, които предполагаха осъзнатост на потребността:)
Но ако все пак си категорична, че си осъзнала потребността от милионер, то ти остава само да се погрижиш за силата си:)
/и не се бави много, защото и желанията, също както мечтите, макар и по-късно, могат да изчезнат:)/

Милионерът ми е лакмус за бичната сила. Нито мечта, нито желание, нито потребност.
Творя светове и изпробвам себе си като творец.

Милионерът ми е лакмус за бичната сила. Нито мечта, нито желание, нито потребност.
Творя светове и изпробвам себе си като творец.

добре де, ама аз пак да питам- защо точно милионер? :blink:

Наскоро прочетох във ФБ

ФБ, Ошо, Лайтман. Нямаш ли собствени мисли? Само цитираш като папагал прочетеното отнякъде. Не можеш да се изразяваш със собствени думи. Как ще търсиш лична сила, като нямаш дори лични думи, с които се изразяваш?

Щото 50 години се боря за оцеляване и оня ден изведнъж осъзнах, че това ми е играта, интересно ми е да оцелявам, затова винаги съм на ръба.
Сега искам да поиграя на изобилие, верно, че няма толкова адреналин там, но пък ми е интересно какво има.

Хело, рядко досадна муха си и на всичко отгоре и тъпа.

Хело, рядко досадна муха си и на всичко отгоре и тъпа.

Аз съм доста по-интелигентна от теб!

Умствените ти игри, породени от отрицателния Анимус те карат да циклиш в един затворен кръг и изглежда, че няма скоро да се измъкнеш от него. Желанието за милионер също е породено от отрицателния ти Анимус.

Ти нямаш лична сила и желаеш да я получиш от друг. Но това няма да стане.

А кой милионер ще те вземе? Ще има ли някаква изгода от теб?

Дали ще ти прищрака някой ден, че празнодумстваш, празнодействаш и празномислиш?! И празноприщракваш!   

Сега искам да поиграя на изобилие, верно, че няма толкова адреналин там, но пък ми е интересно какво има.

Изобилието  - изглежда, че е истински отговор
Потребностите /инстинктите/ - като храната – или ги задоволяваш, или умираш – малко лична сила
Желанията – или ги задоволяваш, или те умират – трябва лична сила
Мечтите – повече лична сила , поради ненасъщна мотивация- защо са му на човек криле, залепени с восък, като може да върви по земята
Изобилието – още повече лична сила /по Юпитер/ - като духовните търсения- може да продължи цял живот. Но пък да назове човек нещата с истинските имена си е сила:)

Какво правиш за да получиш изобилие - даваш или взимаш...
и какво за теб е изобилие - на пари,слава,власт,притежания,знания,уважение,приятели.....продължи ти.....
какво изобилие искаш да постигнеш и защо мислиш,че пасивно ще ти се изсипе като рога на изобилието в лицето на чичко-милионер
а той според теб какво е дал за да получи своето изобилие :rolleyes:и получавайки го от него,ти преди това какво даваш или след това
природата е равновесие все пак ако получиш-значи си дал

Даването няма почти нищо общо и връзка с получаването и обратното.

Какво правиш за да получиш изобилие -

Ако приемем, че са задоволени някои потребности, реализирани са желания и мечти, и даже е постигнато изобилие, има ли нещо след него?

Изобилието  - изглежда, че е истински отговор

Аз отдавна съм се загледала в изобилието. От няколко години. Беше ми чуждо като дума, като звучене и като същност. Опитвам се да го интегрирам в себе си. Като нещо, за което не съм имала сетива и никога не съм знаела, че съществува...Ошо беше казал, че изобилието пада от небето непрекъснато, само че ние сме обърнали канчетата си с дъното нагоре и всичко, което той прави, е да ни преобърне наобратно, с дъното надолу, така че изобилието като пада, да ни изпълва.
Примерно изобилие от слънчева светлина, обаче ние сме се завряли на сянка, просто трябва да излезем на слънце. Тия визии много години ме измъчват поради неспособността ми да ги интегрирам.

Та убедена съм ментално, че това е така - изобилието непрекъснато вали върху нас, трябва само да имам "канче", трябва да си изградя канчето. Мисля си, че това ми е задачата в този живот, предизвикателството...защото това се оказва много трудно, особено за един козирог.
То може да има изобилие навсякъде, ама като не можеш да го поемеш? И оставаш в състояние на недостиг.

Та ето я и мотивацията - предизвикателството да постигнеш изграждане на канче. Това не е пасивност, защото действително АН, ти си права - да живееш в изобилие значи да имаш много повече лична сила, отколкото да живееш за  насъщния.

А защо мъж...ми защото в изобилието се включва и изобилие от емоции и споделеност, изобилието не е само пари, нъл тъй?


Даване и получаване - Кабала много правилно ги разделя и ми даде много тук. Осъзнах, че не искам изобилие, защото ми идва твърде много. Кабала обяснява за съд, съдинка, на тоя свят има само светлина и съдинка - нищо повече. Светлината е навсякъде и винаги, всичко зависи от нашата съдинка, като е малка, получаваме малко от светлината. Значи трябва да я разширим - канчето, съдинката. Това противоречи на нашия егоизъм, до тоя извод стигнах пък аз, много е трудно да се уголемява съдинката, защото ти трябва малко и като нямаш какво да правиш повечето, просто не се занимаваш да си увеличаваш съдинката. Живееш с малко - с малко пари, с малко емоции, с малко лична сила, мижитуркваш. А защо ти е да получаваш повече, като ти е малка съдинката, това повече може да я пръсне.
Разширяването на съдинката става с отдаване. Колкото повече отдаваш, толкова повече ти се разширява съдинката. Ама отдаването зависи от егоизма - по-малко егоизъм - повече отдаване. Да, ама егоизмът голям...значи трябва да почнеш да се справяш с него...и така нещата се навръзват и навръзват, и един проблем следва друг, разрешаването на един психически проблем отваря нов и ти копаш и копаш и копаш....

Даване-получаване са основните понятия на кабала. Казва, че има 4 варианта
получаваш, за да получаваш
отдаваш, за да получаваш
отдаваш, за да отдаваш
получаваш, за да отдаваш

В материално изражение почти всички сме на ниво получавам, за да получавам. Колкото-толкова. Някои от нас си правят тънките сметки да отдават, за да получават - те са над нас едно ниво. После започва отдаването заради отдаването - но то разширява съдинката. И накрая - изобилието, за да отдаваш.

Ако приемем, че са задоволени някои потребности, реализирани са желания и мечти, и даже е постигнато изобилие, има ли нещо след него?

Въпрос, който си задавах много дълго, затова и хората не искат да достигнат дотам, защото ще им се прекършат крилете на мотивацията, няма за какво да мечтаят, нъл тъй?
Обаче осъзнах а и кабала ми помогна - светлината от високите светове не може да достигне до човечеството в тоя си вид, тя е много висока вибрация и изгаря хората. Трябва да бъде преработвана и сваляна. Като хранителна верига, растенията ядат минерали, ние ядем растенията.
Аналогично - има същества, които преработват високите вибрации в по-ниски и останалите ядат тия по-ниски вибрации. Иначе светлината изобщо няма как да достига дотук.
Та на въпроса - има нещо след това и то е най-благородното нещо, до което съм се докопала до този момент.
Получавам изобилие, за да отдавам надолу.
Всъщност светлината няма как да бъде получавана по друг начин - единственият начин е да и станеш проводник.
Т.е. да получаваш светлина ,да оставяш за себе си малко ,колкото ти е необходимо и останалото да предаваш нататък. Т.е. можеш да получаваш светлина единствено като проводник.