Веще, аз на проблемите, които възникват по отношение на духовните въпроси, защото вианги има проблеми, свързани с духовното развитие, вече казах, не им гледам на като на наказания. Просто според мен истинското развтие се ражда там, където има ограничения, които човекът, по-точно неговия дух, трябва да пречупи. Но това не става като се отрекат. За мен първата стъпка винаги е била да приемем, че такива ограничения съществуват, след това да измислим начин да ги оправим. За мен там където има лесен живот, има дребнички цели. Големите цели изискват по-труден живот и борене с повече ограничеия. Творчество е да претвориш реалността си, но стойностното произведение за мен се ражда от болката и неразбирането. Затова, пак казвам, не гледам на кармата като на нещо, което трябва да ми носи вина. Тя просто изисква от мен развитие, нищо повече и ако не го получи, ми удря юмрук два. ЗАСЛУЖЕНИ!!! Не се оплаквам, че съм забелязала такава система във Вселената.

Относно примера, който си дала, за мен уроците, които трябва да научим тук са разнородни и понякога изискват точно да теглиш един пердах на този, който си го е заслужил. Именно защото границите между добро и зло реално във Вселената не съществуват. За мен съществува това отклонил ли си се от пътя си, или не си. Но за да достигна нивото, което имам по отношение на себе си сега (което е по-високо от това преди), трябва да ти кажа, че се сбогувах в огромни части с псевдодобротата си и факта, че давах на някакви хора да ми се качват на главата.
Като цяло, оптимистичното тук е, че един човек, като се замисли над себе си малко, съм сигурна, че в главата му се ражда някаква визия какъв би искал да бъде като личностни характеристики, как според него ще се справя най-добре с проблемите, ако имаше еди кои си неща - на мнение съм че ВИНАГИ, за всеки човек, тези неща са вътре в него, скрити, прашасали, чакат някой да ги извади и да ги използва. Тогава това, което ти казваш, че е наказание и ограничение, се оказва една благословия, защото ако не беше то, нямаше да бъдем това, което сме сега. От гледна точка на преходни неща, загубила съм много и много често виждам хора, които се тръшкат и се вайкат за подобни дребни простотии. Но като се тръшкаш и като се вайкаш и като псуваш на вселена, Бог, ВА, карма, нищо няма да се получи. Въпроса е какво съкровище намираме под руйните на поредната Кула в живота ни. :rolleyes:
Че сме висши космически същества, висши сме. Но "както на небето, така и на земята" - тук има закони, по които живеем, във вселената има също закони, на които се подчиняваме и с които духовни развитите полека - лека се запознават. За жалост не се раждаме с вселенска Конституция в ръка.

И ако тук имаме право да не спазваме правилата или да ги променяме (понеже са преходни, създадени в един преходен свят), то вселенските определено трябва да се спазват и определено няма начин как да се страда за чувство на безнаказаност, ако не се спазят.
Иначе ВА-то, ако ме е натресло тука само за забавление, ще има астрален бой като се върна!!! Между мен и него!! Че точно на тази идиотска планета ли реши ...
