Ще възобновя ли контакта си с Р.? Книжка „   Отровата на алкория“ от Дан Дастие:
’’Напълно объркани от бързината, с която се развиха събитията, бунтовниците не можаха да реагират, за да овладеят положението.Внезапната смърт на водача им и на двама от техните съучастници ги извади от равновесие, бяха неспособни да вземат каквото и да е решение. Смаяни от тази невероятна история, те започнаха да изтрезняват.’’

Той щше ти ише или ще се свърже с теб и като цяло, ситуацията после ще е доста объркана и няма да знаеш какво да правиш. Малко уранянски ми идва този цитат и загатва за някавка изненада - явно нещо няма да е точно както го очакваш. 

Благодаря, ThunderGoddess!

Според мен ако прекъснеш завинаги отношения с този човек, накрая ще съжаляваш, че така си направила и ще искаш да върнеш времето назад. Възможно е отделянето ти от него да е възможност за теб да осмислиш поведението му и вероятно тогава ще ти станат ясни мотивите, които са стоели зад действията му и нещата, които е правил и които те измъчват. Струва ми се, че често неговите действия предизвикват у теб емоционални фрустрации и поради тази причина, отнема ти се възможността да се успокоиш наистина и да можеш да погледнеш нещата на спокойна и обективна глава.  Може би най-добър резултат ще постигнеш ако се отделиш временно от него, помислиш и наистина вникнеш в мотивите на човека, а след това вече, ако все още мислиш, че ти представлява тежест, да прекратиш отношения с него.

Мерси ThunderGoddess. Поразмислих .

Здравей, ThunderGoddess.
Гадаенето с цитати се оказа много точно.
Х. и У. ще сключат ли официално брак
"Това накара инфантата дотолкова да забрави сериозното си държание, че продължи да се смее дълго след като джудженцето беше изтичало от арената. Тя пожела пред чичо си танцът да бъде незабавно повторен. Обаче камерерата, под предлог, че слънцето препича твърде силно, реши, че ще е по-добре нейно височество  незабавно да се завърне в двореца, където за нея бил приготвен вече чудесен пир, имало дори и истинска торта за рождения ден, цялата украсена с нейните инициали, изписани с цветна захар и с хубаво сребърно знаме, което се веело на върха. Тогава инфантата се изправи с голямо достойнство, заповяда джудженцето да танцува отново за нея след часа на сиестата, изказа своята благодарност на младия граф Тиера Нуева за очарователния му прием и се запъти обратно към покоите си, последвана от децата в същия ред, в който бяха дошли."

Жената повече иска това, мъжът не толкова много и по всякакъв начин ще се опита да се измъкне. Но жената е много властна и не знам дали няма да успее да се наложи.  Благодаря ти за обратната връзка по предния цитат.

Тъндърче- помагай!
Приятелка се скара с момче, което харесва. Няколко въпроса и няколко цитата.

Как да постъпи тя в тази ситуация?
"Защо,защо?- повтори няколко пъти Шамс, сякаш въпросът му харесваше.- Я ми кажи, Кимя, ходила ли си някога да плуваш в река?"

Какво да очаква от него в ситуацията?
"..не само я обзе огромна скръб, но се почувства уязвима и самотна, сякаш след като беше изгубила кучето си, бе останала сам сама в целия огромен свят."

Какво изпитва към нея?
"Хората в публиката се усмихнаха и зашушукаха в знак на съгласие. В цялата зала се възцари сърдечна дружелюбна суетня. Бях толкова трогнат от този положителен отклик, че се просълзих. Най- после баща ми и Шамс получаваха уважението и любовта, които несъмнено заслужаваха."

И ще бъдат ли заедно?
"При всички положения Ела все не успяваше да направи чертата еднаква и над двете очи и над едното тя винаги беше по- дебела."

10х :wub:

това е интересно, да се разтълкува опредена ситуация с няколко въпроса и цитати...

След всичко, което преживяхме, какво още да очаквам от съпруга си?

Мъри Лейнстър
Ключалката


Когато доведоха Бъч в станцията в кратера Тихо, той сякаш се сви при задействане на гравитационните бобини. Преди всичко представляваше нещо невъобразимо. Само очи, хилави ръце и крака и не му трябваше въздух, за да диша. Когато хората, които го бяха уловили, му го предадоха, на Уордън се стори, че е мека топка от настръхнала козина и ужасени очи.

— Да не сте луди? — гневно попита Уордън. — Да го водите така? Бихте ли поставили човешко бебе в условията на осемкратно притегляне? Махайте се!

Той се втурна към специалното детско помещение, което бе подготвил за някой като Бъч. В едната му страна беше изградено копие на жилищна пещера. Другата страна беше човешка училищна стая. Под цялото помещение гравитационните бобини не работеха, така че всичко в него тежеше, колкото му се полага да тежи на Луната.

Останалата станция имаше бобини, които придаваха нормално земно тегло на всичко. В противен случай персоналът на станцията половината време щеше да страда от морска болест. Когато го вкараха, Бъч се озова в онази част на станцията, където притеглянето беше равно на земното и той не можеше да повдигне дори кльощавата си мъхната лапа.

Но в специалното помещение не беше така. Уордън го остави на пода. Там на Уордън му беше неудобно — тежеше само девет килограма, вместо нормалните седемдесет и три. Поклащаше се и залиташе, както прави човек на Луната, когато няма гравитационни бобини, които да го стабилизират.

Но за Бъч такова състояние беше нормално. Той се поизправи и внезапно се втурна през помещението към жилищната пещера. Бяха я направили доста добре. Там имаше конусовидни парчета скали, високи около метър и половина, каквито се намираха във всички жилища на расата, към която принадлежеше Бъч. Имаше и люлеещ се каменен стол върху каменни опори. Но каменните остриета бяха вързани с тел, за да не би на Бъч да му хрумне някаква неподходяща идея.

Бъч хукна към тези познати му предмети. Покатери се по един от конусовидните камъни и прегърна върха му. После застина неподвижен. Уордън го гледаше. Бъч остана така няколко минути и изглежда, възприемаше всичко наоколо си, без да мести очи.

Внезапно главата му помръдна. Огледа повече подробности от обстановката. Раздвижи се за трети път и на Уордън му се стори, че се взира напрегнато в него — не можеше да каже дали е от страх или с някаква молба.

— Хм! — възкликна Уордън. — Значи за това са били тези камъни! Пръти за кацане, легла или гнезда, а? Аз съм бавачката ти, мойто момче. Играем ти мръсен номер, но няма как.

Знаеше, че Бъч не го разбира, но му говореше, както човек говори на куче или на бебе. Няма никакъв смисъл в това, но е необходимо.

Тъндърче- помагай!
Приятелка се скара с момче, което харесва. Няколко въпроса и няколко цитата.

Как да постъпи тя в тази ситуация?
"Защо,защо?- повтори няколко пъти Шамс, сякаш въпросът му харесваше.- Я ми кажи, Кимя, ходила ли си някога да плуваш в река?"

Какво да очаква от него в ситуацията?
"..не само я обзе огромна скръб, но се почувства уязвима и самотна, сякаш след като беше изгубила кучето си, бе останала сам сама в целия огромен свят."

Какво изпитва към нея?
"Хората в публиката се усмихнаха и зашушукаха в знак на съгласие. В цялата зала се възцари сърдечна дружелюбна суетня. Бях толкова трогнат от този положителен отклик, че се просълзих. Най- после баща ми и Шамс получаваха уважението и любовта, които несъмнено заслужаваха."

И ще бъдат ли заедно?
"При всички положения Ела все не успяваше да направи чертата еднаква и над двете очи и над едното тя винаги беше по- дебела."

10х :wub:

1. На него би му харесало да я види слаба, ако иска да се сдобрят, трябва да се покаже един вид като слаба, ама аз почвам да се питам дали този човек си заслужава, след като иска по такъв начин да я унижава, за да си формира мъжкото достойнство. Аз лично на нейно място изобщо не бих го направила това.
2. Пак едни уязвими и самотни чувства, според мен ще е агресивен човека и то по онзи характерен за жените начин, да манипулират чрез чувствата, да насаждат вина и т.н.
3. На практика я обича и я харесва и в поввечето време намира поведението й за точно товас, което е търсил в една жена.
4. Единия ще влага повече усилия във връзката, неравностойни са, според мен приятелката ти влага повече.

След всичко, което преживяхме, какво още да очаквам от съпруга си?

Мъри Лейнстър
Ключалката


Когато доведоха Бъч в станцията в кратера Тихо, той сякаш се сви при задействане на гравитационните бобини. Преди всичко представляваше нещо невъобразимо. Само очи, хилави ръце и крака и не му трябваше въздух, за да диша. Когато хората, които го бяха уловили, му го предадоха, на Уордън се стори, че е мека топка от настръхнала козина и ужасени очи.

— Да не сте луди? — гневно попита Уордън. — Да го водите така? Бихте ли поставили човешко бебе в условията на осемкратно притегляне? Махайте се!

Той се втурна към специалното детско помещение, което бе подготвил за някой като Бъч. В едната му страна беше изградено копие на жилищна пещера. Другата страна беше човешка училищна стая. Под цялото помещение гравитационните бобини не работеха, така че всичко в него тежеше, колкото му се полага да тежи на Луната.

Останалата станция имаше бобини, които придаваха нормално земно тегло на всичко. В противен случай персоналът на станцията половината време щеше да страда от морска болест. Когато го вкараха, Бъч се озова в онази част на станцията, където притеглянето беше равно на земното и той не можеше да повдигне дори кльощавата си мъхната лапа.

Но в специалното помещение не беше така. Уордън го остави на пода. Там на Уордън му беше неудобно — тежеше само девет килограма, вместо нормалните седемдесет и три. Поклащаше се и залиташе, както прави човек на Луната, когато няма гравитационни бобини, които да го стабилизират.

Но за Бъч такова състояние беше нормално. Той се поизправи и внезапно се втурна през помещението към жилищната пещера. Бяха я направили доста добре. Там имаше конусовидни парчета скали, високи около метър и половина, каквито се намираха във всички жилища на расата, към която принадлежеше Бъч. Имаше и люлеещ се каменен стол върху каменни опори. Но каменните остриета бяха вързани с тел, за да не би на Бъч да му хрумне някаква неподходяща идея.

Бъч хукна към тези познати му предмети. Покатери се по един от конусовидните камъни и прегърна върха му. После застина неподвижен. Уордън го гледаше. Бъч остана така няколко минути и изглежда, възприемаше всичко наоколо си, без да мести очи.

Внезапно главата му помръдна. Огледа повече подробности от обстановката. Раздвижи се за трети път и на Уордън му се стори, че се взира напрегнато в него — не можеше да каже дали е от страх или с някаква молба.

— Хм! — възкликна Уордън. — Значи за това са били тези камъни! Пръти за кацане, легла или гнезда, а? Аз съм бавачката ти, мойто момче. Играем ти мръсен номер, но няма как.

Знаеше, че Бъч не го разбира, но му говореше, както човек говори на куче или на бебе. Няма никакъв смисъл в това, но е необходимо.

Мисля, че и преди съм те виждала по астрофорумите и пак задаваше въпроси за мъжа си, доколкото помня, ако помня правилно, ставаше въпрос за изневяра. И сега, и преди, ще ти кажа, че няма смисъл да се унижаваш за това човек, според мен нищо не можеш да очакваш от него, целият цитат е един безнадежден, за някакви слаби и измъчени хора, които тежат 9 килограма вместо нормалните 73 и според мен това показва твоите усилия да направиш нещо и какво представляваш ти в ситуацията. Уордън е нещо като съпругът ти - и мисля, че края си е много показателен на цитата - "говореше му като на куче или на бебе", явно като нещо такова те възприема, не като жена, достойна за уважение и т.н. Намери си някой, който да те оцени.

Цитат на: anrita65 в Декември 27, 2013, 11:43:12 am

След всичко, което преживяхме, какво още да очаквам от съпруга си?

Мъри Лейнстър
Ключалката


Когато доведоха Бъч в станцията в кратера Тихо, той сякаш се сви при задействане на гравитационните бобини. Преди всичко представляваше нещо невъобразимо. Само очи, хилави ръце и крака и не му трябваше въздух, за да диша. Когато хората, които го бяха уловили, му го предадоха, на Уордън се стори, че е мека топка от настръхнала козина и ужасени очи.

— Да не сте луди? — гневно попита Уордън. — Да го водите така? Бихте ли поставили човешко бебе в условията на осемкратно притегляне? Махайте се!

Той се втурна към специалното детско помещение, което бе подготвил за някой като Бъч. В едната му страна беше изградено копие на жилищна пещера. Другата страна беше човешка училищна стая. Под цялото помещение гравитационните бобини не работеха, така че всичко в него тежеше, колкото му се полага да тежи на Луната.

Останалата станция имаше бобини, които придаваха нормално земно тегло на всичко. В противен случай персоналът на станцията половината време щеше да страда от морска болест. Когато го вкараха, Бъч се озова в онази част на станцията, където притеглянето беше равно на земното и той не можеше да повдигне дори кльощавата си мъхната лапа.

Но в специалното помещение не беше така. Уордън го остави на пода. Там на Уордън му беше неудобно — тежеше само девет килограма, вместо нормалните седемдесет и три. Поклащаше се и залиташе, както прави човек на Луната, когато няма гравитационни бобини, които да го стабилизират.

Но за Бъч такова състояние беше нормално. Той се поизправи и внезапно се втурна през помещението към жилищната пещера. Бяха я направили доста добре. Там имаше конусовидни парчета скали, високи около метър и половина, каквито се намираха във всички жилища на расата, към която принадлежеше Бъч. Имаше и люлеещ се каменен стол върху каменни опори. Но каменните остриета бяха вързани с тел, за да не би на Бъч да му хрумне някаква неподходяща идея.

Бъч хукна към тези познати му предмети. Покатери се по един от конусовидните камъни и прегърна върха му. После застина неподвижен. Уордън го гледаше. Бъч остана така няколко минути и изглежда, възприемаше всичко наоколо си, без да мести очи.

Внезапно главата му помръдна. Огледа повече подробности от обстановката. Раздвижи се за трети път и на Уордън му се стори, че се взира напрегнато в него — не можеше да каже дали е от страх или с някаква молба.

— Хм! — възкликна Уордън. — Значи за това са били тези камъни! Пръти за кацане, легла или гнезда, а? Аз съм бавачката ти, мойто момче. Играем ти мръсен номер, но няма как.

Знаеше, че Бъч не го разбира, но му говореше, както човек говори на куче или на бебе. Няма никакъв смисъл в това, но е необходимо.

Мисля, че и преди съм те виждала по астрофорумите и пак задаваше въпроси за мъжа си, доколкото помня, ако помня правилно, ставаше въпрос за изневяра. И сега, и преди, ще ти кажа, че няма смисъл да се унижаваш за това човек, според мен нищо не можеш да очакваш от него, целият цитат е един безнадежден, за някакви слаби и измъчени хора, които тежат 9 килограма вместо нормалните 73 и според мен това показва твоите усилия да направиш нещо и какво представляваш ти в ситуацията. Уордън е нещо като съпругът ти - и мисля, че края си е много показателен на цитата - "говореше му като на куче или на бебе", явно като нещо такова те възприема, не като жена, достойна за уважение и т.н. Намери си някой, който да те оцени.

Колко си права, само  не разбирам, защо той се държи с мен като с най важната жена в живота му, защо не иска да си тръгне и да ме остави намира, а иначе той  е този дето полага усилия да ме задържи, а аз знам цената си, неговата също.

Цитат на: zikovu в Декември 18, 2013, 08:09:27 am

Моя прителка пита за мъж в живота си какво да очаква от него (той според мен я харесва, но нищо не предприема спрямо нея)

"Така е — тя се съгласи, ала в гласа й не прозвуча нито самодоволство, нито престорена скромност. Думите й просто отразяваха истината. — Това съм искала винаги.
   Тананикайки си тихичко, тя тръгна към вратата и изчезна в мрака. Рейф изпсува, бавно се изправи на крака, измъкна револвера и я последва. Ани едва не се блъска в него, докато се връщаше с две борови клончета в ръка. Очите й се разшириха от учудване, щом забеляза погледа му, искрящ от гняв.
   — Излязох да взема две клончета да ги ползваме вместо четки за зъби — невинно промълви тя, размахвайки доказателството пред лицето му. — Извинявай, забравих…
   — Друг път недей да забравяш — отряза я той, сграбчи я за рамото и я блъсна в колибата. Тя стана червена като рак, прекрасното й настроение бе изчезнало безследно и Рейф съжали за грубостта си.
   Ани извади малко сол, за да изчистят зъбите си, и Маккей се отпусна назад с боровото клонче. Придирчивостта й към хигиената му напомни за времената, когато тези навици бяха естествена част от живота му, когато се миеше и бръснеше всеки ден и винаги носеше чисти дрехи. Тогава не можеше да си представи ежедневието без сапун, прах за зъби и соли за баня. Използваше скъп одеколон и танцуваше валс с изящни млади госпожици. Ала това бе отдавна, преди войната, в някакъв друг живот. Нямаше нищо общо между него и някогашния изискан младеж — спомняше си за онзи Рейф като за някакъв далечен познат.
   Ани затършува в медицинската си чанта и измъкна две кафяви парченца кора. Пъхна едното в устата си и му подаде другото:"

Според мен не трябва да се занимава с този мъж, той е някакъв скртит насилник и не може да й даде нищо хубаво в живота, по-скоро ще бъде като тежест около врата й, а не нещо друго. Направо си е опасен.

Обратна връзка тук: тя реши да прекрати всякакви контакти, да не се занимава и нищо да не очаква. Той я ядоса -бил постнал във фб-то си снимки с разни женички и танцьорки от някакви заведения и тя реши съответно да хвърли в коша надеждите за нещо общо- вижда, че човека не е на такъв етап в живота си. виж подчертаното
Не знам..може той да реши да действа и да я сваля, като види, че тя съвсем го е отписала...

Чакай да тегля цитат- Какво ще предприеме той в тази ситуация?
"Изчезнала е. Явно е избягала, докато всички сме спали."

Мисля, че изчезва от живота й и няма да има някакво продължение.

А за тълкуването на новите неща- факирка си голяма! Мъжа е точно такъв и ситуацията е точно такава. Браво! Той винаги ще иска да е отгоре.Но тя и ми е казвала, че си търси пък такъв мъж :lol:

Еххх те хората са казали "внимавай какво си пожелаваш", но то трябва да ти се случи наистина, за да разбереш какво си си пожелал. 

А за другия новия цитат и на мен тълкуването ми е такова, ще си събере поличката този и дим да го няма. Бъзльо си пада малко. 

Ще срещна ли мъж, ще имам ли връзка скоро време до 2-3 месеца?

"-Даваш ли си сметка какво ще последва, ако Виелгорски и неговите марионетки вземат властта? - попита Мирски.
-Те не са хора на разума - заяви Притикин.
-Но въпреки това, почти съм сигурен, че зад тях стоят поне една трета от войниците. Останалите не поддържат никого - те просто нямат мнение. Мен сигурно ненавиждат - нали съм командир. Ако ставаше дума само за Белозерски, нямаше от какво да се безпокоим - никой не обича политическите офицери. Но Виелгорски има златна уста. Белозерски шиба с език, докато Виелгорски умее да гали. Няма да му е трудно да спечели привърженици."

хаххаа, този дето шиба с език ... май не го искам    ти какво мислиш Тъндър?

И според мен още не ти е време за връзка - имаш нужда от "емоционална почивка" малко и равносметки. Струва ми се, че повече ти липсва секса, интимността, такива неща, но въпреки това, на едно по-дълбоко ниво нещо никак не ти се ще да се обвързваш с някого.  :blink:

За Шива бих се замислила :-[не е за испускане. :rolleyes:

Ще възобновя ли отношенията си с Д
-Тъкмо сложих парафин казах му-Ще трябва да изчакаш.
Той стоеше и ме гледаше през голямото лъскаво пространство.А то се люшкаше и блестеше помежду ни, подобно на красиво езеро.И ставаше все по-дълбоко и по-дълбоко.Видях го, че е готов да направи първата крачка, и го оставих , но когато стигна до средата на стаята ,погледът му помръкна.Достраша го да не стане прекалено дълбоко.Тогава направих за Нектор Кашпо онова, на което ме беше научила монахинята.Протегнах ръка през пространството ,което го плашеше и му  я подадох.А когато се вкопчи в ния с цялата мощ на ръцете си, го издърпах.

Тъндър, ще се радвам да чуя мнението ти

Да, карита, според мен ще възобновите отношенията си, но трябва да си готова на компромиси някакви и да помогнеш на човека, както пише в цитата, той ще направи първата крачка, но може деа се и откаже на средата и тогава трябва малко да му помогнеш. Но ми се струва, че ако подновите отношения и му помогнеш тогава, определено няма да съжаляваш, а може отношенията ви да придобият нова дълбочина. 

remedeos - има индуистки божества с повече ръце от на Шива, можеш да се ориентираш към едно от тях, със сигурност ще е незабравимо преживяване! 

Ще пътувам ли в чужбина след няколко месеца?

"Пътуването беше кошмарно. Още преди "Уахин" да излезе от пристанището на Уелингтън, морската болест ги хвана и ги държа по целия път от хиляда и двеста мили през бурното мразовито море."