Това последното е глупост... Съзнанието не се развива праволинейно, за да може да се определи, че е от конкретен вид. Просто констатирам... Няма проблеми човек да е на етап в който е блокирал или оставил на заден план емоциите си и да се развива в по друг начин, включително и "слънчево". Това не говори нищо за това до къде е "стигнал"...
Но както и да е... Аз се интересувам много от темата, май писах в предишната, защото и аз съм в тоя кюп... Ще взема да прочета по-подробно какво е писано тук, но отсега ще се съглася с Rafaeo83 - и аз го имах паническия страх от подобни "официални" срещи с непознати лица. Напълно ирационален... Особено ако трябва да се нахалсва... За себе си намерих решение на проблема, но не е особено лесено за реализация. Просто съм зодия овен и трябва наистина да се ядосам, и целият скорпоински ирационализъм се изпарява

. За съжаление пък на овена бързо му минава, и е трудно да се поддържа такава кондиция. Всичко накрая опира разбира се до баланс, а да се балансира подобно силно разположение най-вероятно отнема цял живот... Това не е разположение което позволява човек да има "нормален" живот... Като плюс или минус ще се разглежда, това е факт...
Нещо напълно невярно прочетох, някакви асоциации с мазохизъм... Това че някой приема нещо прекалено дълбоко, а на другия не му пука, или и да му пука, степените са твърде различни. Дори и повечето в това положение се чудят как да го наричат, и в началото могат да се съгласят с останалите, че нещо на тях им има. До известна степен - наистина е така. Земята е физическа планета, 99,9% от нещата са изключително механични и повърхностни. Да вземаш каквото и да е надълбоко е пълна глупост. НО. Скорпиона все пак не го влече да приема надълбоко "каквото и да е"... А друг човек, човек който се предполага да има някаква дълбочина в себе си, извън физическият си живот и ограничения. Ако някой констатира, че подобна дълбочина на чувствата при подобно разположение са абсурдни, то тогава и идеята че човек е нещо по-дълбоко трябва да се нарече абсурдна. Реалността е, че подобно отношение е просто непрактично. Повечето хора не съзнават и никога няма да осъзнаят собствената си дълбочина, тогава ти какво дълбоко можеш да търсиш в тях... поне чисто практично погледнато? Именно в този неразрешим конфликт е падението. Това е като да си от един свят, а да трябва да живееш в друг. Както е падение обаче, така има и доза елитаризъм, защото човек има достъп до нещо което много малко хора дори подозират, че съществува. До хора чийто взаимоотношения се изчерпват и преминават в рутина само след 2-3 години... Хора, които дори се плашат това да не стане, а да се появяват тук и там проблеми и кризи в доверието, целите, методите и т.н.
Тъй че... според мен това разположение води до непрексънато търсене на емоционална дълбочина във външни взаимоотношения, докато накрая човек не се откаже и не разбере, че всъщност трябва да търси дълбочината в самият себе си. Тези сили не са материални, и не могат да намерят материална реализация. Избиват в крайно отношение към живота и другите, и да имаш късмет да срещнеш дори един човек който да ти пасне граничи с 6-ца от тотото... Другото утешение е търсенето на хора с дълбоки разбирания за живота, в която и да е сфера. В крайна сметка всяко дълбоко разбиране минава и през дълбоко емоционално преживяване. Ако няма преживяване, липсва съдържание на разбраното. Това е и причината повечето хора да са повърхностни не само емоционално, но и интелектуално. Затова може и някой да е взел 5 phd.-та и пак нищо да не разбира. Затова хората отдавна са казали, че като си тръгнал да вършиш нещо трябва да можеш да вложиш душата си в него. И великите личности са направили точно това. Те си остават неразбрани за повечето хора, но именно това е една област в която подобно разположение има според мен практическа реализация. Има много хора които си заслужават вниманието, и още по-хубаво - мъртви са, и не може да се стигне до типичните кофти житейски ситуации

. Аз примерно винаги съм се чувствал привлечен от пианото. Но в друга посока ме е завлякъл живота... В последните години обаче взех повече да слушам класическа музика, първоначално естествео хаотично. Докато постепенно не установих се че интересуват точно от пиано, и точно от Шопен. Когато успееш да достигнеш до нещо което наистина има голямо значение за теб, е изключителна радост, която може да трае цял живот. Има книги и книги. Има музика и музика. Това да имаш нужната емоционална дълбочина и зрялост да откриеш нещото за теб, е изключителен подарък. На повечето не им е дадено. Вярно, докато не си го открил, целият живот може да изглежда безсмислен. Но съм сигурен, че всеки с подобно разположение би приел на драго сърце лутането между двете, вместо сивият и рутиниран живот на "нормалните". които горките трябва да скачат с бънджи да компенират безразличността си, и просто недоумяват как ти само можеш да си седиш и да имаш много по-богат вътрешен живот, отколкото те каквото и външно да направят. Мен лично много време ми отне да разбера какво е това всичкото позиране, правене на готини, запои и т.н... Ето нещо което което надали ще понесе на повечето
http://www.youtube.com/watch?v=LqSx4lm6yQ4