Това последното е глупост... Съзнанието не се развива праволинейно, за да може да се определи, че е от конкретен вид. Просто констатирам... Няма проблеми човек да е на етап в който е блокирал или оставил на заден план емоциите си и да се развива в по друг начин, включително и "слънчево". Това не говори нищо за това до къде е "стигнал"...

Но както и да е... Аз се интересувам много от темата, май писах в предишната, защото и аз съм в тоя кюп... Ще взема да прочета по-подробно какво е писано тук, но отсега ще се съглася с Rafaeo83 - и аз го имах паническия страх от подобни "официални" срещи с непознати лица. Напълно ирационален... Особено ако трябва да се нахалсва... За себе си намерих решение на проблема, но не е особено лесено за реализация. Просто съм зодия овен и трябва наистина да се ядосам, и целият скорпоински ирационализъм се изпарява . За съжаление пък на овена бързо му минава, и е трудно да се поддържа такава кондиция. Всичко накрая опира разбира се до баланс, а да се балансира подобно силно разположение най-вероятно отнема цял живот... Това не е разположение което позволява човек да има "нормален" живот... Като плюс или минус ще се разглежда, това е факт...

Нещо напълно невярно прочетох, някакви асоциации с мазохизъм... Това че някой приема нещо прекалено дълбоко, а на другия не му пука, или и да му пука, степените са твърде различни. Дори и повечето в това положение се чудят как да го наричат, и в началото могат да се съгласят с останалите, че нещо на тях им има. До известна степен - наистина е така. Земята е физическа планета, 99,9% от нещата са изключително механични и повърхностни. Да вземаш каквото и да е надълбоко е пълна глупост. НО. Скорпиона все пак не го влече да приема надълбоко "каквото и да е"... А друг човек, човек който се предполага да има някаква дълбочина в себе си, извън физическият си живот и ограничения. Ако някой констатира, че подобна дълбочина на чувствата при подобно разположение са абсурдни, то тогава и идеята че човек е нещо по-дълбоко трябва да се нарече абсурдна. Реалността е, че подобно отношение е просто непрактично. Повечето хора не съзнават и никога няма да осъзнаят собствената си дълбочина, тогава ти какво дълбоко можеш да търсиш в тях... поне чисто практично погледнато? Именно в този неразрешим конфликт е падението. Това е като да си от един свят, а да трябва да живееш в друг. Както е падение обаче, така има и доза елитаризъм, защото човек има достъп до нещо което много малко хора дори подозират, че съществува. До хора чийто взаимоотношения се изчерпват и преминават в рутина само след 2-3 години... Хора, които дори се плашат това да не стане, а да се появяват тук и там проблеми и кризи в доверието, целите, методите и т.н.

Тъй че... според мен това разположение води до непрексънато търсене на емоционална дълбочина във външни взаимоотношения, докато накрая човек не се откаже и не разбере, че всъщност трябва да търси дълбочината в самият себе си. Тези сили не са материални, и не могат да намерят материална реализация. Избиват в крайно отношение към живота и другите, и да имаш късмет да срещнеш дори един човек който да ти пасне граничи с 6-ца от тотото... Другото утешение е търсенето на хора с дълбоки разбирания за живота, в която и да е сфера. В крайна сметка всяко дълбоко разбиране минава и през дълбоко емоционално преживяване. Ако няма преживяване, липсва съдържание на разбраното. Това е и причината повечето хора да са повърхностни не само емоционално, но и интелектуално. Затова може и някой да е взел 5 phd.-та и пак нищо да не разбира. Затова хората отдавна са казали, че като си тръгнал да вършиш нещо трябва да можеш да вложиш душата си в него. И великите личности са направили точно това. Те си остават неразбрани за повечето хора, но именно това е една област в която подобно разположение има според мен практическа реализация. Има много хора които си заслужават вниманието, и още по-хубаво - мъртви са, и не може да се стигне до типичните кофти житейски ситуации . Аз примерно винаги съм се чувствал привлечен от пианото. Но в друга посока ме е завлякъл живота... В последните години обаче взех повече да слушам класическа музика, първоначално естествео хаотично. Докато постепенно не установих се че интересуват точно от пиано, и точно от Шопен. Когато успееш да достигнеш до нещо което наистина има голямо значение за теб, е изключителна радост, която може да трае цял живот. Има книги и книги. Има музика и музика. Това да имаш нужната емоционална дълбочина и зрялост да откриеш нещото за теб, е изключителен подарък. На повечето не им е дадено. Вярно, докато не си го открил, целият живот може да изглежда безсмислен. Но съм сигурен, че всеки с подобно разположение би приел на драго сърце лутането между двете, вместо сивият и рутиниран живот на "нормалните". които горките трябва да скачат с бънджи да компенират безразличността си, и просто недоумяват как ти само можеш да си седиш и да имаш много по-богат вътрешен живот, отколкото те каквото и външно да направят. Мен лично много време ми отне да разбера какво е това всичкото позиране, правене на готини, запои и т.н... Ето нещо което което надали ще понесе на повечето

http://www.youtube.com/watch?v=LqSx4lm6yQ4

И аз си имам Луна в Скорпион, в съвпад е с Плутон в седми дом. Силно чувствителна съм към всичко заобикалящо, огромна интуиция.
Всички чувства са дълбоки, трайни. Свръхсексуалност, унищожаваща ревност, неспособност да се прощава, злопаметност. Тази луна обича дълбоко и завинаги. Почти невъзможно е да я излъжеш. Винаги знае слабите места на хората и само с няколко думи може да унищожи всеки, който я е наранил. Властна, контролираща и отмъстителна.
Луната в Скорпион наистина е мазохист, но това е защото всички негативни чувства, които поражда са толкова силни, че унищожават първо нейният притежател. Тя го запраща в собствения му ад. Тук човек трябва да признае собствената си тъмна страна, да престане да отрича съществуването на сянката. Трябва да се научи да прощава, да се откаже от желанието си за власт над другите, да осъзнае, че истинската любов не иска нищо в замяна. Когато човек осъзнае това, той ще се върне от собствените си дълбини и ще може правилно и градивно да борави с мощната енергия, която дава Луната в Скорпион.

satin_ , изключително точно описание на Луната в Скорпион. Ще си го запазя в архивите ! Поста ти ми достави истинско удоволствие за четене, благодаря.

за луна в скорпи е така всичко написано,но само ако е неаспектирана, и пак има нюанс от асп.на диспозитора й
но ако добавим аспектите нещата губят своята крайност
ако има асп. с уран, умението да слага край на миналото, да не ревнува,да не обсебва чрез властване

но едно е водещо- предателите за мъртви за винаги,човек веднъж предал доверието на луна в скорпи,няма право на втори шанс
скорпито е един от най-преданите знаци,ако си спечелил доверието и си лоялен приятел

но едно е водещо- предателите за мъртви за винаги,човек веднъж предал доверието на луна в скорпи,няма право на втори шанс
скорпито е един от най-преданите знаци,ако си спечелил доверието и си лоялен приятел

Същото важи и за Луна в 8 дом, особено водна.
Предателите отписвам завинаги, по същия начин третирам и хората, които ме мамят. Също и безочливите, които говорят зад гърба ти, а при лична среща се усмихват и казват колко им е драго да те видят.

Много хора са така, без луна в скорпион или осми. Сигурно идва от някакъв инстинкт за самосъхранение.
Моята е в 3-ти, стрелец, броя до три . След това няма връщане. Прощавам, но не забравям, и не поддържам контакт. Ако все пак ми се наложи, го свеждам до "да"/"не"
Но не предателството ме дразни най-много, а злобата.

Сългасен съм с последния коментар - ревност, мазохизъм, неспособност за прошка и т.н. са типично човешки черти, още по-типично женски, и естествено Скорпион ще ги усили многократно. Това положение дава най-вече дълбочина на емоциите - какво ще излезе... каквото наистина има... И Моята луна е в съвпад с Плутон. Аз пък смятам, че ако се наложи да ревнувам някого, значи нещата са приключили. Подобна емоция е безсмислена. Нямам проблеми с прошката, имам проблеми с липсата на промяна. Хората които не могат да простят отмъщават най-вече на себе си. Тези които просто прощават, но не изискват промяна, са слабохарактерни и зависими. Хората принципно не се променят, така че естествено винаги се стигна до - "прав ти път"... Но не крайният резултат е от значение, а мотивите. Земята е проста, физическа планета, и накрая наистина всичко се свежда до елементарно да/не. И останалите само това ще разберат. Но човек сам за себе си трябва да е наясно какъв път е извървял до този резултат, защото именно това прави разликата между психично болен и здрав човек, дори и двамата в крайна сметка да са все в същата Психиатрия (каквато е за мен Земята)... Просто единият вече осъзнава болестта, извършва промяната и се надява да излезе. Другият... още не е разбрал защо е попаднал в Психиатрията. На Скорпион просто не му действат хапчетата . И докато другите са се превърнали малко или много в зеленчуци, понасяйки безгрижно лудостта на ежедневния живот, то Плутон си изживява лудоста на макс, а другите го сочат с пръст сякаш само той е лудият... Сори - всички сме луди, просто едни са зеленчуци, други дълбаят в собствената си лудост...

Цитат на: strelicka в Ноември 14, 2012, 07:36:42 am

но едно е водещо- предателите за мъртви за винаги,човек веднъж предал доверието на луна в скорпи,няма право на втори шанс
скорпито е един от най-преданите знаци,ако си спечелил доверието и си лоялен приятел

Същото важи и за Луна в 8 дом, особено водна.
Предателите отписвам завинаги, по същия начин третирам и хората, които ме мамят. Също и безочливите, които говорят зад гърба ти, а при лична среща се усмихват и казват колко им е драго да те видят.

да усеща и не търпи фалш и лицемерие :mellow:

А също онези, които ти мяучат сладко по телефона, а в момента, в който разговорът приключи, те оплюват за това, което си споделил.

Цитат на: The_One в Май 26, 2012, 10:57:16 pm

Баща ми има Луна в Скорпион, но неговата е в съвпад със Сатурн. Едва наскоро се научих да разбирам емоционалността му. Той изглежда железен - няма изражение, няма експресивност. Само стъклен смразяващ поглед. А колко се изненадах, когато започнах да виждам колко е чувствителен всъщност и колко дълбоко изживява някои неща. Това е човек, който вероятно никой не е могъл да излъже. Когато се сетя за скорпионска Луна първо ми идва на ум думата "проницателност" и ако съдя по баща ми, това най-точно я описва. Умението му да мълчи тежко е почти пословично. Умее да сгъстява атмосферата, да я прави лепкава и надвиснала над главата ти. Никога не е повишавал тон, но само с поглед може да те накара да декламираш Вазов и да козируваш едновременно. Неговият контрол е психологически. Той подчинява само с присъствието си. Това последното не знам дали да го отдам на Луната или на стелиума му Плутон-Слънце-Марс-Венера-Меркурий. Допускам, че е резултат и на двете, но не мога да ги разгранича. Знае как да те уязви и може да ти каже две думи, но ще засегне най-слабото ти място и то с подигравателна, мазна усмивка. Макар че съм била "момичето на татко" в пубертета се чувствах психологически тормозена от него. И като поотраснах като че ли претръпнах, все едно бях минала тренировъчен лагер. Като дете имах страхопочитание към него, след това усвоих методите му, обясних си ги и сега съм му благодарна за всичко, на което ме е научил.
Отнасям се с голямо внимание към хора с Луна в скорпион, особено ако има аспекти към Меркурий. Такива не са за подценяване.

Луната в Скорпион е емоционално наситена и интензивна, но прозрачна. Силните чувства и манипулациите и личат, макар мотивите да остават скрити. Личи си как се "самоизяжда" от вътре и търси някого, върху когото да си хвърли отровата. Самообладанието, което описваш е характерно за Луна в съвпад със Сатурн или за Луна в Козирог.

И при мен е в съвпад със Сатурн. Честно казано не се бях замислял за последиците от липсата на подобен 'контрольор". Все си мислех, че е кофти позиция, защото не само налага ограничения, но създава и труден образ за пред другите. Най-големият страх на хората е да погледнат човек който си нямат и на идея какво мисли, какво чувства, какви цели има. Това което не разбират е, че дори да им бъде казано всичко това, резултатът ще е още по-лош, защото хората не общуват помежду си с истинските си образи, а с фалшиви. Дори повечето хора се самовъзприемат единствено чрез фалшивият образ за себе си който несъзнателно са създали всъщност за пред другите. Това прави взаимоотношенията да изглеждат много по-лесни и прости, отколкото наистина са. Това естествено не е някакво откритие, просто като повечето останали... няма практическо значение за повечето...

и аз да благодаря за повдигане на завесата, наречена Луна в Скорпион. Живях 11 години с мъж с такава Луна без проблем /моята е в Рак/, до раздялата. тогава сякаш се сблъсках с проблема за първи път. Самоунищожителна е ми се струва, а да не говорим, че той има и АС в скорпион и положението е тежко. Мисля, че точно описваш някои от състоянията му без разбира се да съм му била в главата и душата. Но прилича. Само дето не се оправя или просто не иска. Това с изплуването не му се получава. Сякаш му харесва да се самоизяжда.

Майка ми е рак, и на доста раци съм попадал. И моето впечатление е, че ако си затвориш някое друго око, на пръв поглед Скорпион и Рак имат нещо общо... естествено са водни знаци, но имат тотално различно разбиране за нещата. Най-големият проблем е разбира се, че скорпионът е тясно свързан със смъртта докато фикс идеята на рака е точно обратната - спокоен и сигурен живот, самосъхранение. Той не е по големите състресения, и станат ли такива естествено започва да гледа себе си, минава в защитен режим, което повече отблъсква скорпиона. Освен това, скорпионът колкото и да държи на дадени взаимоотношения, ако се стигне до там, няма проблеми да ги унищожи. Което естествено ракът не го кефи. Той също държи на взаимоотношенията, но би ги прексънал единствено ако не е сигурен, че другия ще му даде сигурност. За него точно сътресенията са показател дали някакви взаимоотношения си струват. Докато скорпиона може да каже чао само за да ги тества, то за рака това е сбогом...

Тъй че за мен тия взаимоотношения са капан, нямат бъдеще ако се стигне до директен конфликт на тези знаци. За рака - земни стандартни зодии... Моите впечатления са че той не е по емоциналните споделения, обича да си преживява сам, да си мисли колко е неразбран и да си обича някой сам за себе си. А тоя някой просто трябва да позволи да бъде обичан и да е достатъчно "сигурен"...

здравейте на всички споделили по нещо за луна в скорпион..
доста истини са казани
и аз като представител на описаната Луна в скорпион ще  кажа само, че според мен значение оказва и в кои дом се намира и как е аспектирана...
моята е в 11 дом на приятелите ...определено мога да кажа, че рядко допускам хора до мен, но не е от страх, а защото определено, като че ли с рентген определям какви са подбудите на хората...доста е гадно да имаш такава интуиция...да определено си замълчавам и не споделям- може би е от факта, 4е все пак зодията ми е козирог, но пък Ац е Стрелец
както и да е исках да споделя най- ве4е, 4е в любовта и 4увствата определено има нещо,  което незнам дали правилно някои определиха като мазохизъм...според мен не е това...когато оби4ам аз оби4ам другия все едно е самия мен...така 4е не сам съвсем съгласна с идеята за обсебването...а и с Ац  Стрелец по скоро сам свободолюбива от колкото обсебваща
като психолог се опитах доста да си обясня защо се раздавам толкова в любовта за другия...дори се запалих по астрологията и реших 4е може би тук ще намеря отговор и осъзнах че в хороскопа ми може би това идва от Венера в Риби...
друго за луната си мога да кажа само 4е тя наистина може да те  докара до ръба до преди 3м над моята транзитираха възлите беше най-кошмарния период, който сам имала, а заради сладкия ми плутон който е в момента е в 1 дом и се разхожда на ли4ните ми планети няма да ви казвам каква болка и мъка сам изживяла...

а колкото до това, че рядко някои може да ме излъже уви така е според повечето ми познати имам хипнотизираш поглед на змия и определено когато млъкна и те гледам втренчено дори и да съм се само замислила на повечето хора им се струва много изнервящо...някои дори казват, че така ги карам да се чувстват виновни...а според други това е някакъв тип контрол които им налагам чрез вид манипулация истината е, че който ме познава по добре знае, че понакога просто така си гледам...

И при мен е в 11, но в края, по-скоро бие на 12, което е още по-зле...

И при мен е в 11, но в края, по-скоро бие на 12, което е още по-зле...

  тя и моята на 25 градус е

И при мен е в 11, но в края, по-скоро бие на 12, което е още по-зле...

Сатурн е стационарен в 11,31 Скорпи от 14 до 18 февруари 2013 и тръгва ретро
ще се обърне върху луната ти,на фокус ще е

Сатурн е стационарен в 11,31 Скорпи от 14 до 18 февруари 2013 и тръгва ретро
ще се обърне върху луната ти,на фокус ще е

мухахаха! Точно в опозе на Венерата ми.....

Ангажираща дискусия, няма как да не се включа.

Аз съм Телец с Луна Скорпион и асц. Риби.

Най-официално мога да потвърдя, че скорпионовата луна обича безкомпромисно. Никой не може да обича така, както Луната в Скорпион. Ние не търсим повърхностни връзки, а инвестираме в дълготрайни и вечни отношения. Ние сме много сензитивни в отношенията с околния свят, но и безкрайно ревниви и себеични. От друга страна, не смятам, че сме емоционални мазохисти. Истината е, че посредствените и елементарни Луни не могат да оценят или да разберат дълбочината на скорпионската луна. Не вярвам, че сме отмъстителни (може би това се балансира от асц. ми в Риби), но винаги оставаме с положителните спомени за отминали хора. Иска ми се да повярвате, че наистина може да разчитате на скорпионската луна, дори когато сте приключили всякакви взаимоотношения. Именно ние сме хората, на които може да се обадите в 3 през нощта при проблем. Лично аз не тая стари предразсъдъци, мъст или недоразвити емоции в себе си (но аз имам Венеря в Близнаци). Но да - Луната в Скорпион е тази, която изгаря висчко и се жертва. Ако искате да имате успешна емоционална връзка с такава Луна, то жертвайте себе си за нея, предприемайте рискове и я обичайте всеотдайно. Без жертви, няма да се получи.

Ще се радвам да чуя от други Луни в Скорпион как възприемат чувствителността на тази позиция в наталната карта.

Ангажираща дискусия, няма как да не се включа.

Аз съм Телец с Луна Скорпион и асц. Риби.

Най-официално мога да потвърдя, че скорпионовата луна обича безкомпромисно. Никой не може да обича така, както Луната в Скорпион. Ние не търсим повърхностни връзки, а инвестираме в дълготрайни и вечни отношения. Ние сме много сензитивни в отношенията с околния свят, но и безкрайно ревниви и себеични. От друга страна, не смятам, че сме емоционални мазохисти. Истината е, че посредствените и елементарни Луни не могат да оценят или да разберат дълбочината на скорпионската луна. Не вярвам, че сме отмъстителни (може би това се балансира от асц. ми в Риби), но винаги оставаме с положителните спомени за отминали хора. Иска ми се да повярвате, че наистина може да разчитате на скорпионската луна, дори когато сте приключили всякакви взаимоотношения. Именно ние сме хората, на които може да се обадите в 3 през нощта при проблем. Лично аз не тая стари предразсъдъци, мъст или недоразвити емоции в себе си (но аз имам Венеря в Близнаци). Но да - Луната в Скорпион е тази, която изгаря висчко и се жертва. Ако искате да имате успешна емоционална връзка с такава Луна, то жертвайте себе си за нея, предприемайте рискове и я обичайте всеотдайно. Без жертви, няма да се получи.

Ще се радвам да чуя от други Луни в Скорпион как възприемат чувствителността на тази позиция в наталната карта.

напълно съгласна съм с теб относно любовта  и начина на оби4ане на Луна в Скорпион, но не мисля 4е за вси4ки е характерно да са ревниви,обсебващи  и себи4ни....
според мен по скоро това идва от желанието което имаме за единение с другия на вси4ки нива, както казах и преди ние не приемаме себе си и другия като 2 разли4ни обекта те за нас са едно цяло и затова сме склонни да се жертваме толкова...и затова и о4акваме другите да са като нас...и те да са готови на вси4ко за нас...понеже ние ги възприемаме като 4аст от нас...естествено това е ли4но мое мнение и наблюдение върху мен самата...

Ангажираща дискусия, няма как да не се включа.

Аз съм Телец с Луна Скорпион и асц. Риби.

Най-официално мога да потвърдя, че скорпионовата луна обича безкомпромисно. Никой не може да обича така, както Луната в Скорпион. Ние не търсим повърхностни връзки, а инвестираме в дълготрайни и вечни отношения. Ние сме много сензитивни в отношенията с околния свят, но и безкрайно ревниви и себеични. От друга страна, не смятам, че сме емоционални мазохисти. Истината е, че посредствените и елементарни Луни не могат да оценят или да разберат дълбочината на скорпионската луна. Не вярвам, че сме отмъстителни (може би това се балансира от асц. ми в Риби), но винаги оставаме с положителните спомени за отминали хора. Иска ми се да повярвате, че наистина може да разчитате на скорпионската луна, дори когато сте приключили всякакви взаимоотношения. Именно ние сме хората, на които може да се обадите в 3 през нощта при проблем. Лично аз не тая стари предразсъдъци, мъст или недоразвити емоции в себе си (но аз имам Венеря в Близнаци). Но да - Луната в Скорпион е тази, която изгаря висчко и се жертва. Ако искате да имате успешна емоционална връзка с такава Луна, то жертвайте себе си за нея, предприемайте рискове и я обичайте всеотдайно. Без жертви, няма да се получи.

Ще се радвам да чуя от други Луни в Скорпион как възприемат чувствителността на тази позиция в наталната карта.

поздравления Краси от друга Луна Скорпи в 3 дом съвпад Нептун и Венера- ние сме звучи добре и силни сме също :mellow:
харесва ми и да истина е тава,което си написал  :blink:

много интересно и моята Луна е в скорпион в съвпад с плутон и управлява Слънцето ми.....много съм водна....
и аз имам се смятам за такава...каквито описания бяха пуснати по-горе....но има нещо странно.....тези крайните неща, които се пишат по някое време може да не се окажат верни....мен в момента уран ми квадратира Слънцето.......и смятам, че много яко ми разби всичките ми представи за мен и за това, което знам за себе си и смятам, че съм аз или съм била аз.....и това е основно по отношение на чувствата, емоциите(Луната)......исках да споделя, защото съм наистина потресена......

И аз съм с Луна в Скорпион. Слънце, асцендент, Венера и Меркурий във Везни... какво мога да кажа. То по-скоро от вас нещо бих могла да науча, ако имате въпроси - питайте, хаха Не съм се задълбочила в анализите за себе си, не ми е хоби, но понякога ме удря изблик на любопитство. Само знам, че в любовта когато ме удари хормона, съм твърдо уверена и смела, но в много кратък период на опипване на почвата, като хала се отдръпвам. Но везните не ми позволяват да бъда груба, ами се усмихвам и общувам с хората по един изключително разумен начин, без афект. Не съм имала дълги връзки, и се чудя защо съм толкова безкомпромисна, и то след седмица-две. Силно съм се влюбвала винаги, но съм адски прикрита, и често чувствата ми си остават вътре в мен. И с приятелствата ми съм много лоялна и се привързвам към определени хора. Не им досаждам по телефона или с излишни излияния. Не обичам да излизам често на обществени места, обичам домашните срещи, разходките и спорта из природата. Искам да имам дете и семейство, но много рядко ми се случва силно привличане към определен мъж, и със същата скорост го отхвърлям. Пфу, а ако знаете, винаги си имам опашка от желаещи, да му се невиди!