ох, споделям някои от нещата, които изреди по този аспект на луна-сатурн. До насилие, никоха не се е стигало...но просто усещам, че съм далече от майка ми, много съм различна и не в смисъл като характер, а като изобщо разбирания..никога и не съм се опитвала да и обясня, каква съм всъщнос аз...както ти казваш, ''Нейният основен модел на поведение е с мрънкане, истерии, да ни внуши, какво е важно (ама е важно за нея) и ние да го свършим. '' важи и пр моята майка. Не искам да ме разбираш погрешно, с майка ми сме в добри отношения, но постоянно за нещо ми се втълпява, че не се справям, че постояннно с епровалям, емоциоонално съм изтощена вечее от страх, дали няма да им оправдая очакванията. някакъв страх съм развила, с нея не мога да споря и най-тъпото е че не искам, не мога да се боря с човек, който и гррам не ме разбира..До скоро бях на квартира и бях отделно от нея, тогава нещата за мен се нормализираха и някак се успокоих, когато не бях при нея, но сега от 1 месец пак живеем заедно...Чувствам се смачкана, като малко кученце съм се свила...Крещи ми се за глупости, на 24ти съм и постоянно ми се гледа в ръцете и за всичко ми се казва, че не се прави така, а по-дург начин..Как аз едва ли не, не съм толкова добра. Виждам коренно различно отношение към брат ми..и по-точно, не че го виждам, а го усещам..защото няма такава показност, че човек от страни д анаправи разликата. Но той е успелият, пък аз съм изтърсака...Просто ужасно студени отношения....а от цялата ситуация, винаги тя м е била обидена, че не можем да сме като дъщеря и майка..че не мога да и споделям и че не знае никога какво си мисля...По едно време се опитах да искам да споделям с нея, но не мога..немога да се отпусна и да я почувствам близка, по-скоро ме респектира и ме плащи, отколкото да ме предразполага към обратнотот..Но това тя не го разбира, тя мисли,ч е проблема е в мен, че аз съм зле, че не мога д аима мнормални отношения с нея...Малко надълбоко навлязох, но 1 ,месец почнаха да ми случват пак съшите неща с нея...Постоянно съм под напрежение вкъщи и не нзм ака кда се справя вече. Държат се като с малко дете с мен постоянно, а внаги обръщшат нещата така че, аз съм тази която уж не показва уважение, която е потайна . Аз от транзити и таквиа неща не разбирам, но сигурно има нещо което отключва и рпедизвиква всичките тия неща напоследък. Вчера се прибрах в 1:30 и баща ми ми с еобади да ме пит акъде съм ( пътувах за към вкъщи) и ми каза, че щял да си говории с мене...каза го като със злоба..Това никога не ебило..Кога да се прибирам си е моя ранбота..Дразнят ми се за елементранни неща и искат да ги променят защото те винаги са били и ще бъдат с нагалаата, че аз съм безотговорна. Д аму се невиди, моя работа е в колко ще се прибера...че да ми се реагира по този начин...на 24ри съм и никога това не е станало..НЕ мога да разбера защо не ме понасят.