Познавам една левичарка, няма нищо в 12 дом, но има акцентиран 6ти - Слънце, Венера и Меркурий в Дева.

Познавам и двама души със стелуим в 12 дом - не са левичари.

Самата съм със стелиум в 5ти - не съм левичарка, но когато бях малка (преди да тръгна на училище), баба ми ме отучваше и ми се караше да не хващам лъжицата с лява ръка. Пиша с дясната си ръка, но за сметка на това още от първи клас не хващам правилно химикала - с прибран показалец, химикалката остава затисната между палеца и показалеца ("неправилният" начин не ми пречеше да рисувам).

И щом темата е за 12 дом, да споделя още нещо - много се разбирам с 12-домни стелиуми, синхронът е невероятен. Имам чувството, че се отразяваме взаимно като в огледало.

С колежката ми в службата (Телец с АС Телец и Луна в Скорпион, стелиум в 12 дом - Слънце/Венера в Телец и Меркурий/Марс в Овен; Луна/Уран в Скорпион в 7 дом) толкова се разбираме, че ако бях мъж, сигурно щях да се оженя за нея  - жалко че вече е обвързана  , омъжена с дете... Интересното е, че и съдбите ни в много отношения си приличат - майка й е починала, с баща си не се разбира и не се вижда, оправя се сама в живота. По-различна е от повечето жени, донякъде си го обяснявам с ранната загуба, която е изживяла - някак е успяла да запази душевна чистота, няма грам завист и злоба у нея, нито лицемерие. И не точи енергия от никой, считам я за приятен събеседник и понякога дава ценни съвети, които определено са ми от полза, както съм все с глава в облаците.  :blink:

Аз също съм със стелиум в 5-ти дом и съм започнала като малка да пиша с лявата ръка,но в училище са ми забранявали.Умея да си служа доста добре и с лявата ръка,но не бих казала ,че съм левичарка. :blink:

Мда, и аз така - в училище имах проблем с началната ми учителка (Водолейка), задето не хващах правилно химикала - "като всички останали". Още тогава взех да проявявам пословичен инат и бунт срещу уравниловката. 

По принцип лявата ръка ми е по-сръчна, а дясната е по-силна. Но с годините започнах да си служа предимно с дясната, както си е прието, само неправилният захват остана - така хващам химикалки, вилици, ножове...  :blink:

Детето ми е с меркурий,управител на 3ти дом в 12ти.
Левичарче е.

Стана ми любопитна тази информация,защото аз познавам хора с акцентиран 12 дом ,но не са левичари.Но пък имам наблюдения ,че хора със стелиуми без значение в кой дом -80% са такива.

Познавам доста хора с планети в 12-ти. Никой не е левичар. И изобщо левичари не познавам-май. Имам колеги, с които съм работила повече от 7 години и не съм ги виждала да пишат

Хмм-само по картата-стелиумен лъв (4 планети) нарочих един колега за левичар и се оказа вярно, отказали го в училище.

Здравейте, малко поизостанах с темата. Виждам, че Анабел ме пита за това, как се чувствам с марс в 8ми, но аз доколкото знам, пък и така ми излиза в доста програми, че марс ми е 9ти дом.  А относно марс-уран квадрата, забелязала съм, че техника при мен не оцелява дълго време, с технологиит си имам разправии..или ги губя или се развалят. последото, което ми се случи беше, че си изпрах ай пода в пералнята, имах и 2 фотоапарата, които се счупиха,много телефони все нещо им се случваше, сега кретам с една кекава нокия много ретро А това, което каза, че не трянва да се притеснявам за квадратите, че планените са с собствени домове и на трон..малко по-долу мисля, че друг изкоментира, че май не е мого много на добре...сега последно на кой да вярвам ) Аз имам проблеми с майка ми, тя не ме разбира, даже бих, казала,ч е не ме познава, но си мисли точно обратното...тя ме обича, но има някакъв голям проблем с мен, който не мога да изразя...един вид ми се дразни...това предполагам е задари квадрата луна-сатурн.

Здравейте, малко поизостанах с темата. Виждам, че Анабел ме пита за това, как се чувствам с марс в 8ми, но аз доколкото знам, пък и така ми излиза в доста програми, че марс ми е 9ти дом.  А относно марс-уран квадрата, забелязала съм, че техника при мен не оцелява дълго време, с технологиит си имам разправии..или ги губя или се развалят. последото, което ми се случи беше, че си изпрах ай пода в пералнята, имах и 2 фотоапарата, които се счупиха,много телефони все нещо им се случваше, сега кретам с една кекава нокия много ретро А това, което каза, че не трянва да се притеснявам за квадратите, че планените са с собствени домове и на трон..малко по-долу мисля, че друг изкоментира, че май не е мого много на добре...сега последно на кой да вярвам ) Аз имам проблеми с майка ми, тя не ме разбира, даже бих, казала,ч е не ме познава, но си мисли точно обратното...тя ме обича, но има някакъв голям проблем с мен, който не мога да изразя...един вид ми се дразни...това предполагам е задари квадрата луна-сатурн.

 :blink: на кой да вярваш - ти ще прецениш - на себе си (най-добре).
Това, което аз правя - ако не усетя веднага, кой ми е симпатичен (на моите честоти), чета 5-6 коментара и преценявам какъв човек стои от среща. И този, който си харесам, ТОЙ Е! Мъжете как си ги избираш? 

Защо тълкувам Марс в 8 дом - в стелиум е, и стелиумът е в 8 дом, въпреки, че Марс е на купсидата на 9 дом.

Иначе аз също имам квадрат Луна - Сатурн и имам проблем с майка си. Само, че аз доста съм го отработила (може би и защото майка ми поне веднъж на 2-3 години реално е застрашавала живота ми - при мен Сатурн е на асц). Любов и демонстрация на любов (за да си осигури един стабилен брак) са две различни неща. Този, който наистина те обича от душата си, нещата които прави за теб, решенията, които взима ти носят РЕАЛНО щастие. Иначе и прасетата ги угояваме, и се грижим за тях, но после им теглим ножа (примерно).

С времето нещата стават по-лесни - слава богу (пак благодарение на Сатурн) всяка душа и свършва енергията, защото за всяко желание се плаща с душевна енергия, майка ми остарява.. и тя направи доста болести по Сатурн...- проблеми с костите, Сатурн не прощава...но аз още преди 3-4 години и ги казах тези неща. И тя не смее да ме товари както ме е товарила преди. Нейният основен модел на поведение е с мрънкане, истерии, да ни внуши, какво е важно (ама е важно за нея) и ние да го свършим. Предупредих я, какво я чака ако не си усмири желанията (защото нито аз, нито баща ми ще плащаме за чужди желания).

И сега когато Сатурн мина през нейната Луна, Венера, Юпитер, доста ясно с нея си разпределихме териториите и животите, тя пак се опитва да ме използва за нейните си цели, но вече мога да и отказвам (преди не можех, защото следваше емоционално и физическо насилие, особено когато бях по-малка). И баща ми някак прогледна последните години. Преди все аз бях лошата и т.н. (на моя фон тя е добрата майка, естествено).... Освен това си осигурих с времето сравнителна финансова независимост. А и социално аз съм МНОГО по-успешна от нея. Което има значение, когато на семейния съвет трябва да се вземе решение....

Но това, което изживявам с майка ми до голяма степен е карма на цялата държава, ако някой може да те използва, ще те използва. Няма институции, правила, които реално да те защитават. Всеки ти иска личната енергия, и много често за нерантабилни каузи...А Сатурн не позволява такива неща, той си задава неудобните въпроси и си търси вложената енергия и ВИНАГИ е крайният победител. 

ох, споделям някои от нещата, които изреди по този аспект на луна-сатурн. До насилие, никоха не се е стигало...но просто усещам, че съм далече от майка ми, много съм различна и не в смисъл като характер, а като изобщо разбирания..никога и не съм се опитвала да и обясня, каква съм всъщнос аз...както ти казваш,  ''Нейният основен модел на поведение е с мрънкане, истерии, да ни внуши, какво е важно (ама е важно за нея) и ние да го свършим. '' важи и пр моята майка. Не искам да ме разбираш погрешно, с майка ми сме в добри отношения, но постоянно за нещо ми се втълпява, че не се справям, че постояннно с епровалям, емоциоонално съм изтощена вечее от страх, дали няма да им оправдая очакванията. някакъв страх съм развила, с нея не мога да споря и най-тъпото е че не искам, не мога да се боря с човек, който и гррам не ме разбира..До скоро бях на квартира и бях отделно от нея, тогава нещата за мен се нормализираха и някак се успокоих, когато не бях при нея, но сега от 1 месец пак живеем заедно...Чувствам се смачкана, като малко кученце съм се свила...Крещи ми се за глупости, на 24ти съм и постоянно ми се гледа в ръцете и за всичко ми се казва, че не се прави така, а по-дург начин..Как аз едва ли не, не съм толкова добра. Виждам коренно различно отношение към брат ми..и по-точно, не че го виждам, а го усещам..защото няма такава показност, че човек от страни д анаправи разликата. Но той е успелият, пък аз съм изтърсака...Просто ужасно студени отношения....а от цялата ситуация, винаги тя м е била обидена, че не можем да сме като дъщеря и майка..че не мога да и споделям и че не знае никога какво си мисля...По едно време се опитах да искам да споделям с нея, но не мога..немога да се отпусна и да я почувствам близка, по-скоро ме респектира и ме плащи, отколкото да ме предразполага към обратнотот..Но това тя не го разбира, тя мисли,ч е проблема е в мен, че аз съм зле, че не мога д аима мнормални отношения с нея...Малко надълбоко навлязох, но 1 ,месец почнаха да ми случват пак съшите неща с нея...Постоянно съм под напрежение вкъщи и не нзм ака кда се справя вече. Държат се като с малко дете с мен постоянно, а внаги обръщшат нещата така че, аз съм тази която уж не показва уважение, която е потайна . Аз от транзити и таквиа неща не разбирам, но сигурно има нещо което отключва и рпедизвиква всичките тия неща напоследък. Вчера се прибрах в 1:30 и баща ми ми с еобади да ме пит акъде съм ( пътувах за към вкъщи) и ми каза, че щял да си говории с мене...каза го като със злоба..Това никога не ебило..Кога да се прибирам си е моя ранбота..Дразнят ми се за елементранни неща и искат да ги променят защото те винаги са били и ще бъдат с нагалаата, че аз съм безотговорна. Д аму се невиди, моя работа е в колко ще се прибера...че да ми се реагира по този начин...на 24ри съм и никога това не е станало..НЕ мога да разбера защо не ме понасят.

Ами докато живееш под техния покрив ще спазваш техните правила. Като си на 24-демек-голяма-намери си работа, излез пак на квартира-и ето-животът си е твой

папи, това, че не съм пояснила, защо съм там за момента, не значи, нито че съм безработна, нито че ще съм там за постоянно. А и също така, това клише и този предразсъдък '' в тяхната къща - техните правила'' изобщо нее уместен.Говориме си са отношение, какви са тия тривиалности. Нито ще ги заболи, нито нищо, че съм се прибрала в 1 а не в 22ч. Това са глупости и чисто изребняване...един удобен момент да излобееш, че нещо не става по начина по който си си го представял, независимо, длаи изощо има логика в това и изобщо някакъв смисъл...

Тривиално или не-ти няма да ги превъзпиташ на тяхната възраст. Като не те устройва-изнеси си; браво, че не си безработна
А иначе не казвам, че държанието им е супер

Синът ми е със стелиум в Близнаци /2 дом/ пишеше с лявата ръка, но след като си сряза сухожилие на лявата ръка, започна да ползва и дясната, и сега си пише с дясна ръка. Но пък му остана силният ляв крак :blink:

То по тая логика ("в нашата къща - наши правила!") някой може да ти блъсне главата в стената и да ти каже, че щом си у тях, всичко му е позволено. Длъжни сме да се съобразяваме с близките си, с които живеем под един покрив, от друга страна няма оправдание за подчертано арогантно и нагло отношение от тяхна страна.

Извинявам се, че се меся в разговора, но тая тема малко по-остро приемам, изживявах го години наред на собствен гръб.

Ами в щатите като ти влезе крадец вкъщи-можеш да го гръмнеш.
А за живеенето спрямо правила-да видим обратната ситуация-дъщеря ти казва, че ще се прибере в 10, прибира се в 1 без да те предупреди, ти почти си с инфаркт, и тя ти казва:-ти ли ще ми казваш кога да се прибирам, аз съм на 24!
Еми..може и да я напляскам даже

Да, нещата с малолетните/непълнолетните деца стоят по такъв начин - има си правила вкъщи, с които трябва да се съобразяват. По-скоро бих се учудила, ако такива няма.
 
Но човек, който е навършил пълнолетие, вече разполага с относителна свобода, трудно някой би му наложил комендантски час. На 20-21 не може да се каже, че децата са напълно зрели, и е нормално родителите да се притесняват за тях - къде са, с кого са, дали ще се приберат....

Да-това ми беше идеята, а децата на 24 нямат работа вкъщи-да си градят живота както могат-не говоря за чрезвичайни обстоятелства.
Нали всички споделяме тезата, че не трябва да се дондуркат до има-няма 100 години

отдавна е минало времето, когато някой ми търси обяснение кога ще се прибирам. Да, чисто информатично може...но не и по-този начин. Другото, което е не съм заблуждалава никой, относно часа в който ще се прибирам. А и да 24ри също е добро оправдание. Ако съм казла еидн час, но не съм там по-скоро би предизвикало притеснение, а не злоба, че не съм си Вкъщи рано, защото така някой си е представял, че трябва да бъде. Има разлика...

за временно съм вкъщи, преди да замина за Англия..товае цялата история. Не съм се оставила нашите да ме дондуркат...Ако това че съм си Помислила, че родителите ми могат д ами помогнат в този период значи да съм под абослютен контрол..и психически, защото съм им в къщата..Гледат на мен като дете, без да ми дадат възмоността да им покажа, че не е така..Защото те са с една нагласа, която не искат да променят и продължават да виджат, това което искат...и не смао да го виждам, ами и да го търсят.Оттам- заяждане за най-малкото нещо.

но постоянно за нещо ми се втълпява, че не се справям, че постояннно с епровалям, емоциоонално съм изтощена вечее от страх, дали няма да им оправдая очакванията. някакъв страх съм развила, с нея не мога да споря и най-тъпото е че не искам, не мога да се боря с човек, който и гррам не ме разбира..До скоро бях на квартира и бях отделно от нея, тогава нещата за мен се нормализираха и някак се успокоих, когато не бях при нея, но сега от 1 месец пак живеем заедно...Чувствам се смачкана, като малко кученце съм се свила...Крещи ми се за глупости, на 24ти съм и постоянно ми се гледа в ръцете и за всичко ми се казва, че не се прави така, а по-дург начин..Как аз едва ли не, не съм толкова добра. Виждам коренно различно отношение към брат ми..и по-точно, не че го виждам, а го усещам..защото няма такава показност, че човек от страни д анаправи разликата. Но той е успелият, пък аз съм изтърсака...Просто ужасно студени отношения....а от цялата ситуация, винаги тя м е била обидена, че не можем да сме като дъщеря и майка..че не мога да и споделям и че не знае никога какво си мисля...По едно време се опитах да искам да споделям с нея, но не мога..немога да се отпусна и да я почувствам близка, по-скоро ме респектира и ме плащи, отколкото да ме предразполага към обратнотот..Но това тя не го разбира, тя мисли,ч е проблема е в мен, че аз съм зле, че не мога д аима мнормални отношения с нея...Малко надълбоко навлязох, но 1 ,месец почнаха да ми случват пак съшите неща с нея...Постоянно съм под напрежение вкъщи и не нзм ака кда се справя вече. Държат се като с малко дете с мен постоянно, а внаги обръщшат нещата така че, аз съм тази която уж не показва уважение, която е потайна .

да, това го има и при мен - постоянния страх и чувство за вина. Аз просто имам късмет да срещам хора, които много са ми помагали и един мой учител много пъти е казвал "децата не са собственост на родителите си" - и според окултизма е така.

У нас е тотална психическа война.  Но моята стратегия е ясна - когато тя иска нещо от мен аз се правя на огледалото - питам я - защо тя не го направи? Ти си с няколко години по-малка от мен - наистина с времето нещата се оправят, ако ти не се предадеш. Майка ми дори пред приятелите ми момчета си позволява постоянно да ми прави забележки и СЕ ДРАЗНИ, че ме харесват и ми помагат.

И искам нещо много сериозно да кажа, за всички, които обясняват - изнеси се и се оправяй сам - България, не е Англия, нито САЩ. Още повече за сериозните професии, си трябва поне първите 10 години - здраво бачкане без високо заплащане (дори и на Запад е така). Аз откакто се помня уча и работя, от 12 годишна съм в езикова гимназия и ходя по състезания, олимпиади, уроци и т.н., и днес колкото и впечатляващо CV да имам, това не ми носи финансовата стабилност и свобода, която искам. Затова ТРЯБВА да живея при родителите си. Няма успял човек, зад който да не е стояло сериозно семейство, университет, екип....

За да имам две излизания в чужбина с образователна цел по 5-6 месеца съм се явявала на изпити, интервюта, и съм готвила документи, биографии, и т.н., я питайте някоe момиче работещо по 10 часа на ден, може ли да си го позволи това. В моя ВУЗ всички бяха от добри семейства. Иначе нЕма начин в Бг. 

За да имам две излизания в чужбина с образователна цел по 5-6 месеца съм се явявала на изпити, интервюта, и съм готвила документи, биографии, и т.н., я питайте някоя момиче работещо по 10 часа на ден, може ли да си го позволи това. В моя ВУЗ всички бяха от добри семейства. Иначе нЕма начин в Бг.

Абсолютно.
След 10-часов работен ден нямаш време да се погледнеш в огледалото, камо ли да мислиш за курсове и интервюта, да залегнеш над учебниците или да седнеш да четеш духовни книжки. 

Жалката истина е, че в България малко млади хора могат да си позволят да се изнесат и да бъдат самостоятелни. Не е невъзможно, но ще трябва да се примирят с изключително мизерно съществуване, живот на ръба и последното нещо, за което ще мислят (нито ще им остава време), е да се развиват. Необходимостта от материална сигурност, от задоволяване на някои по-първични потребности, от оцеляване (за онези, които не получават никаква подкрепа от семейството) ще измести потребността от интелектуално и духовно развитие в йерархията на приоритетите.

И именно невъзможността на повечето млади хора в Б-я да бъдат финансово стабилни и напълно независими се превръща в голям коз за някои по-манипулативни родители, които ти казват директно "Ще правиш каквото АЗ искам, а ако не те устройва - вън от тук!". И ти го казват с ясното съзнание, че просто няма къде да отидеш и няма как да оцелееш навън - САМ. Разбира се, рано или късно бумерангът се връща и такива родители получават същото отношение от децата си, когато ролите се разменят и родителят ще е в позиция на зависимия. Но и в такива ситуации има безброй схеми за психологическо и емоционално изнудване на децата.