Гледам, че се вихри някакъв спор кой от кого е по-духовен, по-висок. Това си върви непрестанно във форума като подтема на останалите разговори. Само внимавайте докато пишете да не се пренесете в някое супер-хипер-гига-мега напреднало измерение, та да не можете да си довършите постчето. Когато почнете да си ги мерите по душа, се чудя дали да се умиля и да се смея или само да се погнуся и да се оттегля. Що за цинизъм и дребнавост е да декларираш, че ти си по-красив и широк духовно от друг?
...и тези висши създания седнали да говорят за философия и карма. Вие нямате представа къде се намирате и не стига, че не сте възпитани в морални човешки ценности, а сте и природно лишени от тях.
Колко точно трябва да си душевно нечистоплътен, за да ти роди тъпканата с астрали глава идеята, че може да претеглиш и премериш на кой душата му е по-напред? Можеш да бъдеш по-умен, по-успял, по-авторитетен, по-способен, по-образован, по-добър в професията си. Можеш да бъдеш повече по стотици показатели, но не можеш да бъдеш по-духовен от другите. Не можеш да бъдеш повече или по-малко човек от другите.
Отвратена съм от изкривената ви представа за това кое е чисто, кое е духовно и кое е добро. И съм натъжена и разочарована от това, че уж умни хора, които мислят и претендират, че могат да разсъждават са способни на толкова тесничка и плитичка проява. Явно умът не е душа, нито ценностна система, нито усещане за природата и същността на живота. Много е тъжно да ви наблюдава човек. Казвам го без никаква ирония. Ако можехте да се погледнете така, както аз ви виждам, сигурно много щеше да ви боли. Това е все едно да наблюдаваш агонизиращо животно, което въпреки мъките си не допуска да му помогнат, защото е диво, уплашено и не е в състояние да координира реакциите и движенията си.
Не мислите ли, че докато сме тук трябва да си свършим нещата тук, а не да се стремим да "съществуваме" в друга среда, в която така или иначе вероятно ще попаднем все някога? Колкото повече се фокусираме върху целта, толкова по-далече сме от нея, защото когато гледаш високото дърво на поляната, не забелязваш какво има край пътечката, по която вървиш до него. Но мерете, мерете и не се свенете.