Зад архетипа на Меркурий не стои само лековатият лукав крадец Хермес. Да, свил е кравите на брат си, но му е подарил изкуството - без лирата Аполон не би бил богът на музиката. А кравите е свил, за да ги спаси, за да се преустановят жертвоприношенията на животни - ето, Нм няма начин да не го оцени. Един вид, предвестник е на нов обществен ред

.
Най-умният сред боговете, единственият, който преминава границите между трите свята, единственият, който може да говори с хората,
без да ги оглуши - само той може да им сведе божествената истина, без да изгубят разсъдъка, измислил е огъня, Прометей му го е откраднал , баща е на Фортуна

. А е първо символ на прехода - на границата, на преминаването от едно състояние в друго и от там - на пътуването, кръстопътищата и пътниците.
Но Меркурий е и египетският бог на науката, писмеността, знанието, занаятите Тот. Още свързван с фигурата на висшия съдия, обективния съдник, на чиято преценка е поверявал битките между злото и доброто самият Ра. В трите битки между божествата на реда и на хаоса Тот е винаги този, който следи за вселенския баланс между злото и доброто. Ако бъде ранена едната страна, Тот трябва да превърже раните му и да го излекува, за да се възстанови балансът и да не погине светът. Има и още един интересен щрих - негово било задължението чрез думи, заклинания, магически фрази да пресъздава желанията на Ра. При раждането на света именно Тот изрекъл думите, които създали небето и земята в египетската митология. Естествено е и бог на магията поради това. И е създал календара от 365 дни - първоначално годината имала само 360 дни, но в тези дни Нут, богинята на небесата била стерилна и не можела да зачене. Тот се обзаложил с Луната и успял да спечели 1/72 от нейната светлина - така дарил света с още пет дни, а в тия пет дни Нут била фертилна и успяла да зачене някои от основните египетски божества, включително Сет и Озирис. Но с Тот египетската астрология свързва
Дева, не Близнаци.
Въпросът е за Близнаците - както са Кастор и Полукс в гръцката митология - безсмъртния, който се отказва от част от безсмъртието си, за да го сподели със смъртния си брат - и така, като Персефона пребивават половината време в царството на Хадес и половината време като небесни съзвездия, така са и вавилонските Велики близнаци - онези, които идват от Долния свят, въплъщение на бога на подземния свят Нергал, повелител на чумата и холерата.

Това не е съзнателно двуличие, а подсъзнателна, същностна двойственост в природата им, която не може да бъде преодоляна.