
- Гледам, чета, ма нищо не увирам, нищо не ми стига до съзнанието...Аз от кои съм, защо съм, ма реших че ще съм от тия с късния брак - пък, вярвам си че един ден ще се бракувам, дори като стана бабичка

.
На времето щях да се женя - бяхме решили с младежа - аз бях на 19 години - но работата се разсъхна набързо, прибрахме се от голямата екскурзия и току-що разцъфналата любов увяхна набързо. Остана си така една неизживяна любов. На 23 пак се бях заженила,

естествено така си бяхме решили ние младите, без родителите ни да знаят, избягахме в Австрия, и там отворихме шампанско за женитбата ни

- та бяхме женени 3 дена....Но се прибрахме набързо в България, като напикани марули....Дойдоха родителите му и си го прибраха в Истанбул...набързо го сгодили и заженили - та и тази любов си отиде така нахалост...потуших тази болка с друга, която се оказа съдбоносна - пак избягах - скитах се немила недрага с този господин, който се оказа женен, но се бях хванала на хорото и изпратих на нашите картичка от Рим, че съм женена и съм щастлива. Но този път нямах никакви намерения да се женя...Ееее, прибрах се също така немила недрага но с доста надут корем.... и с безследно изчезнал жених....През 1992г имах една луда страст и любов, след 10 години се събрахме в Германия - живяхме на семейни начала. Де факто беше разведен по документи, но фактически

не, жена му години наред седяла и го чакала в Турция, да може той да се устрои с някакъв фиктивен брак в Германия...Та аз се появих от миналото му и катализирах процеса по тяхното съвместно жителство...Но мислата беше, че той ме наричаше жена ми и навсякъде ме представяше така......Заминах при него след една моя любов, полусподелена, в моите очи е била безнадеждна....исках семейство с него, но нямаше как да стане, трябваше да оцелявам и поех ръката и отидох да си развържа кармичните възли със старата любов :lol: Безнадеждната ми любов, сега я наричам по неговите думи "отвъд любовта", щото така и не можа да ми обясни каква е тази наша връзка - на разстояния, продължава и до днес и вместо да се отдалечаваме един от друг, като че ли се приближаваме. Само че той заяви, че никога няма да се ожени за мен, но винаги ще имам място в сърцето му....Мдаааам, но аз продължавам да се надявам да се задомя

и кой казахте, че е показателят за късен брак - може и на 60 и на 70 стига да ги доживея. Да продължавам ли да се надявам или надежда всяка тук да оставя ? /питанката е много голяма, да знаете/ :blink: