Честно казано, Козирозите може да мрънкат и да са черногледи, но накрая работата им все пак е свършена. Не е като някой надибичен воден знак - аре, за моя съм субективна, но сигурно и той влиза в това число - но като ги гледам скорпионите и рибите... обривам се от тях ...  Седи и реве, реве и седи седи и реве, реве и се оплаква, оплакава се и реве, не може, прекалено много го боли сърцето. Не може това, не може онова, когато сърцето го боли и накрая нищо не се свършва. Сатурновите хора могат да казват, че света е крив, грозен, смотан, а хората са ужасни, но на следващия ден, след като са мрънкали ще направят това, което трябва да се направи. Накрая е важно работата да е свършена. Всички вършим неща, които не ни харесват. ТРЯБВА да вършим неща, които не ни харесват, дори да не са целия ни живот, налага се да превъзмогнем себе си понякога. Това, че някой ми се хили насреща като зелка, току-що огряна от слънчевите лъчи и ми казва колко е хубав света, какво ме топло, ако накрая този човек не може да си свърши работата? Аз може да не съм слънчев Козирог, но мисля, че имам достатъчно, за да заява, че преспокойно можеш да се оттеглиш и да не утешаваш никого със силно влияние от този знак   Козирога накрая ще се оправи и сам.   За разлика от водните знаци, които на всяка стъпка трябва да им бършеш сълзите с някаква кърпичка, да им духаш нослето от сополчетата и накрая може и да стигнат до някакъв прогрес. Това включва и Скорпионите. Ако си мислите, е не ги включва, просто не са ви дали да ги познавате. Могат всичко, могат да преживеят всичко, но не и, ако недай си боже сърцето им е истински ангажирано...  Тогава ... вадете си не пакетчето с кърпички, ами някой промишлен топ хартия ...

много хубава дискусия се е получила  :blink:
ThunderGoddess, признавам те за експерт по Сатурн.  :blink: не виждам какво повече да добавя към всичко написано от теб. аз имам широк съвпад Сл/Сатурн, Луната ми е в Кози рог. Много ме тормозеше Сатурн докъм 29-та ми година. След това осъзнах, че това е най-голямата ми сила и го превърнах точно в това. Без силата на Сатурн няма стабилност и успех в живота. Не случайно той е една от най-важните планети в астрологията.

Не случайно той е една от най-важните планети в астрологията.

Това твърдение направо ме закла. А коя планета не е сред най-важните!?

Това, че някой ми се хили насреща като зелка, току-що огряна от слънчевите лъчи и ми казва колко е хубав света, какво ме топло, ако накрая този човек не може да си свърши работата?

Няма кой да ти свърши работата, и на него никой не му върши работата, но Юпитерианецът има силата да вдъхва оптимизъм и да мотивира хората, да ги вдъхновява. Постоянно утешавах козирози около себе си, та от тях знам. Накрая реших, че Стрелешкия ми отпимизъм по асцендента и Рибешкото ми състрадание по Венера не са основание да ме превръщат в "кошче за душевни отпадъци", но какво да се прави, като така съм устроена. Външно изглеждам балансиран човек, затова другите си мислят, че могат да ме товарят, че аз винаги съм на среща. Обаче има нещо друго. Когато аз се чувствам зле, защото никой не е застраховат от тежки моменти /струпване на много негативни тежки транзити/. Къде са Козирозите тогава? - те продължават да са заети със себе си и със своята работа. Кой вдъхва кураж, утеха и оптимизъм на оптимистите, когато са в криза. Отговорът е други оптимисти.

Цитат на: Grace в Март 31, 2012, 12:42:41 pm

Не случайно той е една от най-важните планети в астрологията.

Това твърдение направо ме закла. А коя планета не е сред най-важните!?

Няма нужда да се вади от контекста. При транзити на луната в общия случай-най-много да се разплачеш на филм, пък луната колко е личничка...

Цитат на: Stella в Март 31, 2012, 01:03:44 pm

Цитат на: Grace в Март 31, 2012, 12:42:41 pm

Не случайно той е една от най-важните планети в астрологията.

Това твърдение направо ме закла. А коя планета не е сред най-важните!?

Няма нужда да се вади от контекста. При транзити на луната в общия случай-най-много да се разплачеш на филм, пък луната колко е личничка...

Хайде да не вадим от контекста. Веднага ще те попитам:  А какво ще кажеш за затъмненията, които са лунни цикли, а за погресивната луна, а за наталната луна? Да не говорим, че най-големите катаклизми се свързват с движението на луната.

Моята логика е, че всеки намира начин да се справя с това, което му е дадено по рождение и да се движи в тези граници. Той в това е добър. Нормално е един Козирог да възхвалява Сатурн. А един Стрелец - Юпитер. Аз казах, че при мен двете планети са в равновесие и са еднакво важни. Всички планети са важни. Обаче не можем да търсим оптимизъм в хората със силно сатурново влияние или да очакваме от хората със силен Юпитер да проявяват консерватизъм и песимизъм. това значи да очакваме от тях невъзможното.

Хайде да не вадим от контекста. Веднага ще те попитам:  А какво ще кажеш за затъмненията, които са лунни цикли, а за погресивната луна, а за наталната луна? Да не говорим, че най-големите катаклизми се свързват с движението на луната.

По принцип не споря, но нито на последното затъмнение ми се случи нещо, нито на пулнолуние, и тн
Виж при транзит на сатурн...
Оптимизъм от сатурн не, ама да мрънка...беше точно толкова пресилено, колкото и изказването за най-важна планета  :blink:

всичко в астрологията е въпрос на конфигурации. част от които са всички планети, разбира се.
Но, знаеш ли, че един от най-важните транзити, ако не най-важния, в личната карта е този на Сатурн? неговите цикли определят големите житейски етапи в живота. сама си отговори защо.

ПП Никак не е пресилено казаното за Сатурн.

Цитат на: Stella в Март 31, 2012, 01:18:12 pm

Хайде да не вадим от контекста. Веднага ще те попитам:  А какво ще кажеш за затъмненията, които са лунни цикли, а за погресивната луна, а за наталната луна? Да не говорим, че най-големите катаклизми се свързват с движението на луната.

По принцип не споря, но нито на последното затъмнение ми се случи нещо, нито на пулнолуние, и тн
Виж при транзит на сатурн...
Оптимизъм от сатурн не, ама да мрънка...беше точно толкова пресилено, колкото и изказването за най-важна планета :blink:

Абсолютно...Това е смешно да кажеш...,че ИНКАСАТОРА НА СЪДБАТА мрънка....

всичко в астрологията е въпрос на конфигурации. част от които са всички планети, разбира се.
Но, знаеш ли, че един от най-важните транзити, ако не най-важния, в личната карта е този на Сатурн? неговите цикли определят големите житейски етапи в живота. сама си отговори защо.

ПП Никак не е пресилено казаното за Сатурн.

Каквото и да си говорим без САТУРН НЯМА РЕАЛИЗАЦИЯ! Не случайно...картата на неговата революция е инструмент в предсказателната астрология! :blink:

Знаете, че и аз съм с много силен Сатурн, и естествено за МЕН това е най-важната планета, но няма маловажна планета, нали . Това е космическа хармония, не е на баба ти хвърчилото  .

Ако искате качествен, дълготраен, конструктивен, резултат, който да развива съзнанието тогава търсете Юпитер и Сатурн (най-яснота проява - институциите и държавата).

Ако искате да си живеете без амбиции, спокойно, но и без претенции към света, най-вече в близка семейна среда - Меркурий, Луната са тук.

Венера и Марс дават социален успех, но в по-широк кръг от хора (примерно фирмения отдел, популярните личности в гимназията).

Уран, Нептун и Плутон, дават истинската свобода и мечти, ако преди това Сатурн си е свършил работата - материята е така организирана, че да позволи, един екип от 2000 човека да работят като едно и да поддържат сайт като Google (например, който ти дава информация и от там свобода по всички въпроси.... 300 висши образования можеш да завършиш ако искаш, ама няма да ти даде дипломата, която е по Сатурн и доказва, че си си научил уроците и си безопасен за обществото). Но филми, ако искаш да снимаш, да правиш сайтове, и т.н. - те са тук, лекар няма да станеш, нито адвокат, гилдиите (Юпитер, Сатурн) няма да го допуснат.

България по мои наблюдения е на прехода между Юпитер и Сатурн - Юпитер като натрупването на капиталите, а Сатурн още не си е завзел позицията - изкристализирането и създаването на форма.

Цитат на: Stella в Март 31, 2012, 01:18:12 pm

Хайде да не вадим от контекста. Веднага ще те попитам:  А какво ще кажеш за затъмненията, които са лунни цикли, а за погресивната луна, а за наталната луна? Да не говорим, че най-големите катаклизми се свързват с движението на луната.

По принцип не споря, но нито на последното затъмнение ми се случи нещо, нито на пулнолуние, и тн
Виж при транзит на сатурн...
Оптимизъм от сатурн не, ама да мрънка...беше точно толкова пресилено, колкото и изказването за най-важна планета  :blink:

Тука изхождаш от себе си. Аз ти говоря за наблюдения и върху други хора.

Цитат на: Stella в Март 31, 2012, 01:18:12 pm

Хайде да не вадим от контекста. Веднага ще те попитам:  А какво ще кажеш за затъмненията, които са лунни цикли, а за погресивната луна, а за наталната луна? Да не говорим, че най-големите катаклизми се свързват с движението на луната.

По принцип не споря, но нито на последното затъмнение ми се случи нещо, нито на пулнолуние, и тн
Виж при транзит на сатурн...
Оптимизъм от сатурн не, ама да мрънка...беше точно толкова пресилено, колкото и изказването за най-важна планета :blink:

Хич не е пресилено даже и това ще го разбереш най-добре при съвпад на чужд сатурн с твоя натална планета. "Ту му млякото горещо, ту пък друго нещо". Вечно се цупят и критикуват...или не са в настроение. Защото така най-добре манипулират останалите - чрез чувството за дълг и отговорност.

Не мрънкам, влача като вол и там ми е грешката. Сатурн обаче дава песимизъм. На мен ми трябваха 30 години да се науча съзнателно да го осветлявам този поглед върху живота. И аз доста прочетох за привличане, позитивизъм и т.н. и признавам, че в много трудни моменти намирах сили именно в този позитивизъм. На мен ме ми е дадено по рождение и трябваше съвсем от нулата да се уча и да го открия за себе си. В този смисъл, моят Юпитер беше мързелив и се наложи да го хвана за ушите. Сега пак има периоди (като сегашния), когато Сатурн удря лична планета и удря лошо, но вече знам как да се боря с това. Не е лесно, защото не ми е даденост, но всеки ден го боря песимизма с вяра и се уча да се радвам на хубавото. 

Цитат

Това, че някой ми се хили насреща като зелка, току-що огряна от слънчевите лъчи и ми казва колко е хубав света, какво ме топло, ако накрая този човек не може да си свърши работата?

Няма кой да ти свърши работата, и на него никой не му върши работата, но Юпитерианецът има силата да вдъхва оптимизъм и да мотивира хората, да ги вдъхновява. Постоянно утешавах козирози около себе си, та от тях знам. Накрая реших, че Стрелешкия ми отпимизъм по асцендента и Рибешкото ми състрадание по Венера не са основание да ме превръщат в "кошче за душевни отпадъци", но какво да се прави, като така съм устроена. Външно изглеждам балансиран човек, затова другите си мислят, че могат да ме товарят, че аз винаги съм на среща. Обаче има нещо друго. Когато аз се чувствам зле, защото никой не е застраховат от тежки моменти /струпване на много негативни тежки транзити/. Къде са Козирозите тогава? - те продължават да са заети със себе си и със своята работа. Кой вдъхва кураж, утеха и оптимизъм на оптимистите, когато са в криза. Отговорът е други оптимисти.

Не си попаднала на Козирози тогава. Кошче за душвени отпадъци съм и аз - главно на хора със силен воден акцент, както вече подчертах във мненията си. Тези същите хора, не знаят и за 1/25 от това, през което преминавам. Аз ще го кажа пак, с риск да се повторя, пък хората със силен Сатурн и Козирог в картите да кажат до колко съм права - състраданието не е нещо, което търсим у хората. Ние търсим практически съвет. И когато съм зле и съм благоволила да кажа на някого, че съм, аз търся практически съвет, а не празнословия, красноречия и есета на тема как накрая всичко се оправя.  Другото, което мразя е - идват да ми се оплакват хора, които реално не са се опитали да помогнат на себе си или веднъж си им помогнал със съвет, да кажем, пропускат го през ушите си все едно нищо не е станало и на другия ден, действали по грешната си стратегия, отново идват да скимтят... Естествено, че тогава ми излиза работа, защото в живота нещата се основават на ДЕЛАТА а не на ДУМИТЕ. Нещата не са свършили и са в прогрес тогава, когато се мисли какво ДЕЛО да направиш или реално докато го правиш. Та излиза ми работа, защото в противен случай ще трябва да обясня на тези хора, от горните случаи че са прости, малоумни, малодушни и някак си си мисля, че това няма магически да направи деня им по-добър. 
Относно голямото възхваляване на оптимизма, за мен това е като възхваляване на кифленизма. Това, че си тръгнал с електриковожълто палто по улицата през зимата, а аз - с черно, не ти дава право да ме спреш и да ми кажеш, че моето палто топли по-малко, защото е черно. Колко топли палтото зависи от това колко си свършил. Цвета е въпрос на предпочитание.

Цитат на: Stella в Март 31, 2012, 01:14:22 pm

Цитат

Това, че някой ми се хили насреща като зелка, току-що огряна от слънчевите лъчи и ми казва колко е хубав света, какво ме топло, ако накрая този човек не може да си свърши работата?

Няма кой да ти свърши работата, и на него никой не му върши работата, но Юпитерианецът има силата да вдъхва оптимизъм и да мотивира хората, да ги вдъхновява. Постоянно утешавах козирози около себе си, та от тях знам. Накрая реших, че Стрелешкия ми отпимизъм по асцендента и Рибешкото ми състрадание по Венера не са основание да ме превръщат в "кошче за душевни отпадъци", но какво да се прави, като така съм устроена. Външно изглеждам балансиран човек, затова другите си мислят, че могат да ме товарят, че аз винаги съм на среща. Обаче има нещо друго. Когато аз се чувствам зле, защото никой не е застраховат от тежки моменти /струпване на много негативни тежки транзити/. Къде са Козирозите тогава? - те продължават да са заети със себе си и със своята работа. Кой вдъхва кураж, утеха и оптимизъм на оптимистите, когато са в криза. Отговорът е други оптимисти.

Не си попаднала на Козирози тогава. Кошче за душвени отпадъци съм и аз - главно на хора със силен воден акцент, както вече подчертах във мненията си. Тези същите хора, не знаят и за 1/25 от това, през което преминавам. Аз ще го кажа пак, с риск да се повторя, пък хората със силен Сатурн и Козирог в картите да кажат до колко съм права - състраданието не е нещо, което търсим у хората. Ние търсим практически съвет. И когато съм зле и съм благоволила да кажа на някого, че съм, аз търся практически съвет, а не празнословия, красноречия и есета на тема как накрая всичко се оправя.  Другото, което мразя е - идват да ми се оплакват хора, които реално не са се опитали да помогнат на себе си или веднъж си им помогнал със съвет, да кажем, пропускат го през ушите си все едно нищо не е станало и на другия ден, действали по грешната си стратегия, отново идват да скимтят... Естествено, че тогава ми излиза работа, защото в живота нещата се основават на ДЕЛАТА а не на ДУМИТЕ. Нещата не са свършили и са в прогрес тогава, когато се мисли какво ДЕЛО да направиш или реално докато го правиш. Та излиза ми работа, защото в противен случай ще трябва да обясня на тези хора, от горните случаи че са прости, малоумни, малодушни и някак си си мисля, че това няма магически да направи деня им по-добър. 
Относно голямото възхваляване на оптимизма, за мен това е като възхваляване на кифленизма. Това, че си тръгнал с електриковожълто палто по улицата през зимата, а аз - с черно, не ти дава право да ме спреш и да ми кажеш, че моето палто топли по-малко, защото е черно. Колко топли палтото зависи от това колко си свършил. Цвета е въпрос на предпочитание.

Едва ли има по-голям ОПТИМИСТ от мен в този форум... ..Искам само да кажа две неща...Оптимизъм без реализъм е равносилно на ментално заболяване...Оптимизма не е просто дума..,той е реакция...на едни планети поставени в една по-различна конфигурация...Здравия оптимизъм ми доказа..,че без реализма на Сатурн...става дума за една песничка...БАЛОНА СЕ НАДУВА...НАДУИТЕ ГО МОМЧЕТА...ДА СТАНЕ НА ПАРЧЕТА...

А..за цвета на палтото им кажи...много поздрави от мен...ЧЕРНОТО НЕ Е ЦВЯТ... ТОЙ Е ПОВЕЧЕ ОТ ЕДИН ОБИКНОВЕН ЦВЯТ...Но...спирам..,защото пак започнах много да давам на форума...

  Как беше силен Сатурн или Козирог, не знам дали да се причисля в тази група. Имам определен брой много близки приятели, на които когато съм зле изливам всичката си болка, не защото търся отговори, а просто защото трябва да го направя, защото иначе тръгвам към саморазрушение. Нито искам съвет, нито съпричастие, просто да си го кажа....и след това ми олеква...Но когато при мен идват, обикновено чакат съвет, явно защото съветите ми са практични и защото за всички освен за мен, виждам много ясно нещата,  Когато не ми искат съвет се старая да бъда съпричастна, преди ми е било много трудно, признавам си...На мен ми е много трудно да излъжа ако не кажа това, което мисля, на хората на които държа, а след това идва ред на успокоението, да ги накарам по-мъдро да погледнат на нещата и по-ведро...И това го правех много трудно, но настина осъзнах че  след всичко трябва да вкараш малко светлина в деня на другия човек до теб, оптимизъм и позитивизъм.

Цитат на: Stella в Март 31, 2012, 01:14:22 pm

Цитат

Това, че някой ми се хили насреща като зелка, току-що огряна от слънчевите лъчи и ми казва колко е хубав света, какво ме топло, ако накрая този човек не може да си свърши работата?

Няма кой да ти свърши работата, и на него никой не му върши работата, но Юпитерианецът има силата да вдъхва оптимизъм и да мотивира хората, да ги вдъхновява. Постоянно утешавах козирози около себе си, та от тях знам. Накрая реших, че Стрелешкия ми отпимизъм по асцендента и Рибешкото ми състрадание по Венера не са основание да ме превръщат в "кошче за душевни отпадъци", но какво да се прави, като така съм устроена. Външно изглеждам балансиран човек, затова другите си мислят, че могат да ме товарят, че аз винаги съм на среща. Обаче има нещо друго. Когато аз се чувствам зле, защото никой не е застраховат от тежки моменти /струпване на много негативни тежки транзити/. Къде са Козирозите тогава? - те продължават да са заети със себе си и със своята работа. Кой вдъхва кураж, утеха и оптимизъм на оптимистите, когато са в криза. Отговорът е други оптимисти.

Не си попаднала на Козирози тогава. Кошче за душвени отпадъци съм и аз - главно на хора със силен воден акцент, както вече подчертах във мненията си. Тези същите хора, не знаят и за 1/25 от това, през което преминавам. Аз ще го кажа пак, с риск да се повторя, пък хората със силен Сатурн и Козирог в картите да кажат до колко съм права - състраданието не е нещо, което търсим у хората. Ние търсим практически съвет. И когато съм зле и съм благоволила да кажа на някого, че съм, аз търся практически съвет, а не празнословия, красноречия и есета на тема как накрая всичко се оправя.  Другото, което мразя е - идват да ми се оплакват хора, които реално не са се опитали да помогнат на себе си или веднъж си им помогнал със съвет, да кажем, пропускат го през ушите си все едно нищо не е станало и на другия ден, действали по грешната си стратегия, отново идват да скимтят... Естествено, че тогава ми излиза работа, защото в живота нещата се основават на ДЕЛАТА а не на ДУМИТЕ. Нещата не са свършили и са в прогрес тогава, когато се мисли какво ДЕЛО да направиш или реално докато го правиш. Та излиза ми работа, защото в противен случай ще трябва да обясня на тези хора, от горните случаи че са прости, малоумни, малодушни и някак си си мисля, че това няма магически да направи деня им по-добър. 
Относно голямото възхваляване на оптимизма, за мен това е като възхваляване на кифленизма. Това, че си тръгнал с електриковожълто палто по улицата през зимата, а аз - с черно, не ти дава право да ме спреш и да ми кажеш, че моето палто топли по-малко, защото е черно. Колко топли палтото зависи от това колко си свършил. Цвета е въпрос на предпочитание.

Аз нямам проблем със Сатурн, нито с Юпитер, пак ти казвам, че Сатурн не ми засяга лични планети, а Юпитер е екзалтиран и в тригон със Сатурн. А ти ще си отработваш, нямаш избор.

Имам една колежка - Силви, много си я обичам. Козирогче е! За нея съм Гуру, както обича да се изразява. горкото, изпадаше в такива депресии, че не веднъж съм я виждала разплакана и само благодарение на моите утешителни слова е стъпвала на краката си и тя оценява това. Искаше да и стана кръстница, защото усещаше духовна връзка с мен. Понякога имаме нужда от хора, които да ни "измъкнат от дупката". А аз съм я измъквала не веднъж. Аз не мога да извървя нейния път или да взема решения, вместо нея, но мога да и помогна да изплува и да види света в цветове.

Не мрънкам, влача като вол и там ми е грешката. Сатурн обаче дава песимизъм.

Това, да, ама за пръв път чувам, че козешките мрънкали. Аз по-голям стоицизъм от техния не съм срещала. Стелла, я му дай картата на тоя, дето така те е наплашил на тема Сатурн, има нещо друго там, ще му го открием.

Аз отработвам едно, ти отработваш друго, в тази сфера няма привилегировани, всички сме с равен старт.  Аз знам, че имам какво да отработвам, но определено се радвам на факта, че имам силен, айде, не особено аспектиран, но аспектиран Сатурн, защото съм като котките - падам, но никога по гръб и винаги има от къде какво да извадя, за да продължа да се боря занапред. Това само Сатурн може да го даде. Така че всяко зло за добро.  :lol: Работя над нещата, които трябва да се отработят, а не се кахъря за какви да ги заменям следващия живот, за да е по-лесно, но така е - на Юпи нещата все трябва да му паднат отгоре готови, алтернативата да сглоби нещо сам не му харесва.   :rolleyes: