айде с риск всички да ме намразите само едно нещо ще Ви кажа - ако имам достатъчно пари и съм независима, няма да искам да виждам половината от рода и най-вече майка си. Може и това да е от земната зодия, но емоционалната самота не ме плаши, може и от квадрата на Сатурн към Луна да е, но съм се научила да бъда сама и самостоятелна.
При мен Венера и Марс са в 4 дом - риби - разпад на семейството и Плутон упр асц на трон в скорпион в 12 дом.
Най-тежките моменти в живота си - психически тормоз, насилие (пиене на хапчета, които са застрашавали живота ми и т.н.) съм ги изживяла благодарение на майка си. И НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ми страх е, че няма да се измъкна от нейната власт. Това съвсем откровено си го признавам. И че ме е психирала така, че да се възприемам като "губещата страна" (КОЕТО е тотално грешен начин на мислене за съвременното общество в постоянно състояние на конкуренция).
Така, че такива са моите страхове - вътрешни, усещането, че си виновен, че си грешен, че няма изход, че винаги по дефиниция си губещ. Че нямаш власт над БИТИЕТО си, че нямаш право да изразиш волята си.
Страх ме е от всякакъв вид насилие - било физическо, психическо, емоционално. Пълно е с насилие около нас. И този модел на поведение се пренася. Лично аз съм отчела, че най-големите насилници в моя живот са били хора със силна Луна - в Рак, Телец. Може би обективният ми Сатурн, с който аз се отъждествявам, има непоносимост, към хора, които с цупене и мрънкане ме заставят да се чувствам виновна и да правя нещо (ПАК насилие).
Ако трябва да съм коректна с времето нещата се пооправят, но само, защото се научих на такива душевадци да казвам НЕ. А познайте кой ме не е учил цял живот да търпя и да не изисквам.