Напротив, най-лесно е човек да се възгордее от духовното. Такъв индивид си мисли приблизително нещо подобно - "Аз, който познавам истината и разбирам тайните на царството небесно и великите закони движещи живота, на мен ли другите, които имат очи, а не виждат, ще смеят да ми се обясняват за това и онова и да не зачитат мнението ми. "
В тоя ред на мисли, човек може да се е докоснал до зрънце от истината, но надали някой може с увереност да твърди, че познава цялата и абсолютната Истина. Не казвам, че не е възможен и такъв вариант - историята познава достатъчно убедителни диктатори, повели след себе си милиони хора, но и отнели живота на още толкова...
Старая се, ако и когато се наложи да дам съвет, да не подхождам от позиция на човек, на който питащият му е
под нивото, независимо от това за какъв житейски казус става въпрос, дори ако не ми допада. Когато нещо категорично не импонира на твоя мироглед, имаш избор как да подходиш - можеш да игнорираш, можеш да съдиш, можеш да реагираш според това доколко конкретният случай резонира с твоя опит и ценностна система... И понякога мълчанието е по-добрият избор от неуместни думи, изписани
"с огнени букви в небето".
На същото отношение разчитам и аз, затова рядко искам и приемам от някого съвети. Вече се въздържам, за да не ме кара някой да се чувствам гузна, защото съм решила в тежък момент да си излея душата и да покажа, че и аз съм човек, на който му се случва (ако биде провокиран) да има и нелицеприятни мисли, а не дай боже да ги изрека и на глас. Не е нужно всички да сме бели и добри, а първо да се научим да разпознаваме собствените си проекции в хората, които с нещо и по някакъв начин провокират у нас чувство за превъзходство. :blink: