Не си помисли, че може да е някакво изпитание и това, което си научила теоретично, трябва някак да се материализира в реални житейски и физически ситуации и общуване и взаимоотношения?
Държах се максимално добре през цялото време, вършех си работата и повече от необходимото, независимо че ме товареше с нова и нова работа.
Като почна да вика по мен, както вика по повечето, не ми стана приятно, но продължих да си върша работата и му направих забележка и то не една. Там всички разправят, че това е начинът му на общуване с персонала-вика на принципа на фелдфебела, важното е да се вика, за да си изразходва той заряда, без да се впечатлява от това какво му е на отсрещния. Опитах да му го подметна с добро, после да му го натвърда, после и аз виках-не помага.
А накрая почна и да се гаври.
Бившият ми мъж беше също асцендент лъв-абсолютно еднакви, викат, никога не си сигурен какво ще ги прихване, щото това не зависи от теб и твоите действия, а от тяхното настроение.
И иронизират и се подиграват за всичко, което те считат че могат, а останалите не могат.
Какъв мислиш, че ми е бил урокът? Мъжът ми 20 години опитвах да го изправя и не стана, аз трябваше да се науча да понасям гавра и викове ли?
То има ЧСЗ, ама има и лично достойнство и границата между тях е много тънка, но достойнството човек трябва да си пази.
Просто историята се повтори отпреди 17 години и то преди си тръгнах на 10 септември за сефте, а сега на 14 септември за окончателно.
Колкото повече мълчиш, толкова повече ти се качва на главата и те има за даденост, по която да крещи.
А кажи, как трябваше да реагирам? Научила съм много неща през тия години, но не виждам по какъв друг начин мога да реагирам на самозабравило се нещо с асцендент лъв, което си е навило на пръста да те ползва като боксова круша за освобождаване на напрежението.