Ако искаш целата правда, ще ти кажа, че си мисля, че съм снабдена със страхотна възнамеряваща сила, затова пък непрекъснато ми е размътен мозъка, та за нищо не мога да се захвана трайно.
Все едно си се сдобил със сабя, ама пък отгоре са и турили калъф да не претрепеш некой и само мааш всуе.
А и преди години си е било преди години, човек се променя, отделно на въпрос, че ако успея да довлека сутрешното желание до вечерта, нощес се сбъдва.
А пък съвсем отделно на въпрос, че в различни периоди човек иска различни неща, сигурно щото така разширява описа си.
Имаше една приказка за Лека нощ, деца. Как мечето се родило, пък единият ден майка му го държала при себе си и така то разбрало какво е ласка, на другия ден го оставила само и така то разбрало какво е самота, на третия ден...
Сега искам близост...може да се каже другарче - за сефте в живота си. Е, ако има любов ще е най-добре, но определено акцентът ми е върху близостта.
Това е странна дума, наскоро открих съществуването и смисъла и.
Нали си чела, че някакво племе някъде си не виждало оранжевия цвят, защото нямало в речника си думата оранжево. Друго пък не виждало прелитащите ниско самолети, защото нямало думата самолет. Може ние да не виждаме духовете, щото нямаме точните им наименования.
Та така и аз с близостта.