Липсата на здравословен егоизъм понякога е проява на недостатъчно уважение към себе си.
Човек на първо място е егоцентрик, е, не звучи много възвишено, но е така. И отправната му точка е точно егоцентризма и на първо място това което го вълнува и касае лично. Под маската на всякакви благотворителности, да направиш нещо за някого, се крие лична мотивация и резонанс - да се купи индулгенция, да се изчисти съвест, да се компенсира нещо ... В случаите, когато голяма част от енергията на човек е впрегната в това да се занимава да оправя чуждия живот, в неговия липсва или куца нещо и по този начин компенсира като търси с нещо да е полезен, ценен, да балансира и пак го прави заради него самия, защото чувството на щастие в живота е обусловено и е в зависимост от това дали другите са щастливи заради това, което този някой е направил. Доколко е добро или не е субективно, защото всеки може да направи само онова, което самият той за себе си смята за добро. Мотивацията пак е личното чувство на щастие и комфорт.