В началото започва добре, но след социобиологията вземат да се появяват меко казано съмнителни неща. Масовият "алтруизмът" наистина е от типа почеши ме, за да те почеша. И е съвсем нормално да се е появил с развитието на обществото, и все по-голямата обвързаност между хората. Повечето хора са огромни егоисти, и съответно не могат да понасят други егоисти. Така че е наложило всички да се правят на "неегоисти" за да съжителстват мирно. Това е масовият случай.
Другият масов случай наистина е когато човек се възприема отговорен. Дори не става дума за съчувствие, а по-скоро за вина идваща от съмнение дали постъпва правилно. Ако има и други в тая ситуация, и те не правят нищо, значи не се съмнява и обвинява.
Онова с гените е донякъде вярно, и то винаги действа на някакво ниво, но според мен е доста по-слабо. Има много примери и за хора, и за животни, чийто цел е само пръскането на гени, и не им пука особено за тяхното по-нататъчно оцеляване.
Забравен е другия разпространен вид "алтуризъм" - идеализмът. Такъв може да идва както естествено, така и да бъде наложен външно чрез култура и книги. Примерно патриотизмът е до голяма степен наложен. Естествен е ако става дума за човечеството като цяло и илюзиорният бляна, че то може да бъде нещо повече. Това не е обаче нещо нещо направено за другите, а нещо направено за една идея. Вярно, тази идея може наистина да бъде от полза за тях, но това е второстепенно.
Друг тип "алтуризъм", всъщност е егоизъм в най-развита форма - правене за пред другите, не с цел оцеляване, а за да се изживяваме просто на велики. Част от тези хора дори не го осъзнават, но го правят защото повишава самочувствието и себеоценката им.
Може да пропускам някой вид, но общо взето са това. Всеки който се смята за алтруист, и не се разпознава в някои от тях, има сериозен проблем - не зане от кой вид е. В най-добрите възможни взаимоотношения между хората, никои от тези или от стандарните прояви на егоизма не присъства. Ако цениш някой, правиш съответно каквото можеш за него, без да изпадаш в крайности. Като не се тупаш в гърдите колко мислиш за него, и пренебрегваш себе си. Човек не е способен да пренебрегва себе си. Може да пренебрегне желания свързани с него, заради желания свързани с други, тъй като последните са по-силни в него. Това не го прави "неегоист". Колкото и да го наричат "любов" някои, факт е че е много далеч от това...