Лили, кучо е на по-добро място. Кураж!
И аз не обичам да ми се губят животинките, много тежко го приемам. Не искам и да си спомням за загубите.
Трикраката котана ми изчезна. Подозирам, че е забременяла, а от операциите на задното краче, което ампутираха, нещо не е било наред в тази област. И просто не е издържала, скрила се е някъде и се е пренесла в друг свят.
Явно много съм анатемосвала онзи съсед, който я прегази.

Той е в критично състояние. Вече и двата му крака са оперирани, в инвалидна количка е. Срам ме е от себе си, но явно това е възмездието му за стореното.

Иначе от малките писковци ми останаха само две от три. Котката ми ги разнася и накрая реши, че трябва да ги отгледа в леглото ми. Донесе ги в спалнята ми в един проливен дъжд, на мен ми стана мъчно, подсуших ги и едва успях да се разбера с писаната да я преместя в друга стая, на която мога да държа денонощно прозореца отворен.

Сега дивеят, започнаха да ме разпознават, да се закачат и заиграват. Ще ги снимам тези дни и ще постна снимка.

вече се и перчат, настръхват, много са смешни.