Най-неприятната случка в градския транспорт, която някога ми се беше случвала, е следната:
Тогава бях на 17 или 18 години, още не говорих добре български и не можех да затапвам качествено. А и като цяло още не бях в кондиция за такива битки, сега вече съм голямо момиче и зная как да се справям с простаци и простакеси.

Тогава още вървяха онези чавдарчета, ако се сещате... Беше лято, качвам се в един такъв рейс, тъкмо беше валял дъжд... Горе капаците бяха отворени и седалката, на която бях седнала, беше влажна. Срещу мен застана мъж на средна възраст и се преместих до прозореца, за да може да седне той. А малоумникът с цялата си наглост започна да ми държи тон защо съм подмокрила седалката - не знам какво е имал точно предвид, напикаване или нещо друго. Щях да потъна вдън земя от срам... А сега като се сетя за тази случка, ме напушва див смях. Божеее, ако ми се беше паднал в ръчичките сега тоя простак, какво щях да го направя пред цялата публика в рейса, щеше да изхвърчи като тапа!

Имам и други неприятни спомени, тогава бях на 20-21 - редовно ми се случваше някой мазен тип на средна възраст да ми застане отзад в претъпкан рейс и да почне уж случайно да ми пуска ръце, да ме опипва. И тогава ме беше срам да се развикам, просто се изстрелвах в другия край на автобуса... А сега щях да ги направя луди тия извратеняци! Язък, що ли не ми се падат сега - малко да си поначеша отровния език, при това пред публика!?
