Със сигурност същестуват и хора, които не само не носят морална отговорност за своите думи и постъпки, а дори не допускат, че все някога бумерангът може да ги настигне.
Ето че го обърнахме и на морал.

А сега сериозно по темата - индийците имат интересна концепция в тази насока.
Общо взето кармата, която създаваме, има три основни "корена" (тъй да го наречем):
- карма, свързана с думите, които изричаме - втори дом
- карма, свързана с нашите мисли - пети дом
- карма, свързана с нашите дела - десети дом
При мен разпределението е следното (във ведическата карта):
- планета във втори дом няма, втори дом получава директен аспект от Юпитер;
- планета в пети дом - Марс (управлява 2 дом и аспектира Юпитер);
- планета в десети дом - ретрограден Сатурн - тук са и най-големите ми задръжки, спирачки - много често съм се въздържала от действия, за да не нараня/ощетя някого, приемайки всички последвали от това негативи за своя сметка.
Принципно не ми е присъщ груб и невъздържан език, по-често се случва думите ми да имат емоционална окраска, т.е. да идват "от сърцето", да са продиктувани от това, което чувствам. Но също така не ми се е случвало да кажа това, което не мисля (в това отношение не съм изключение). Ако някой е с преобладаващо негативна окраска в моите представи, няма да кажа колко е добър и благороден. Да, мога да спестя пред някой негативната си оценка за този човек, но нямам навика да извъртам нещата на 180 градуса, т.е. да няма никаква връзка между мисълта и думите.
И в противовес на твърдението "език мой - враг мой" ще кажа, че в моя случай по-скоро умът е най-големият ми враг. Всякакви мисли ми минават през главата, но много малко от тях се вербализират, още по-малко се материализират чрез конкретни действия, дела и резултати. Едно е да мислиш нещо, друго е да го кажеш или направиш.