...но не можеш да го отречеш, че го има и това. Думите общо взето никога не са гаранция за вложеното в тях.

 Има го. В този смисъл, дори и да напредна в астрологията, което го изключвам де, не бих се занимавала с консултации изключая форуми и приятелски раздумки. Нещо, което не мога да го гарантирам- Тц!- създава ми дискомфорт.

п.п.Горното не го приемайте като упрек. Няма втори план. Важи само за мен. :blink:

Аз мисля, че всеки съди според себе си...
За себе си...мога да кажа..,че съм изключително отговорен човек.

Цитат на: Asol в Април 14, 2013, 02:27:50 pm

...но не можеш да го отречеш, че го има и това. Думите общо взето никога не са гаранция за вложеното в тях.

Тогава да спрем да си говорим

Зависи от гледната точка, ако се причисляваш към хората, чиито думи са просто думи, вероятно извода ти е правилен. Сега сериозно, разбира се когато нещо е казано просто проформа.

Aз си стоя зад думите. Това ми е носело доста проблеми, впрочем.
Знаете ми радикса. :blink:

И аз. Не ме е срам и да си признавам слабостите, всеки си ги има.
В този ред на мисли, днес ми направи впечатление една мисъл от една книга на Агата Кристи "Хората никога не могат да разпознаят себе си в лицето на главните герои, защото са описани без никаква пощада към техните слабости.". Има голямо право, понеже хората понякога си създаваме нереалистична представа за самите нас (и на мен ми се е случвало) и някои наши черти от характера ги възприемаме по съвсем различен начин от останалите.

Цитат на: Uran в Април 14, 2013, 12:41:32 pm

Aз си стоя зад думите. Това ми е носело доста проблеми, впрочем.
Знаете ми радикса. :blink:

И аз. Не ме е срам и да си признавам слабостите, всеки си ги има.
В този ред на мисли, днес ми направи впечатление една мисъл от една книга на Агата Кристи "Хората никога не могат да разпознаят себе си в лицето на главните герои, защото са описани без никаква пощада към техните слабости.". Има голямо право, понеже хората понякога си създаваме нереалистична представа за самите нас (и на мен ми се е случвало) и някои наши черти от характера ги възприемаме по съвсем различен начин от останалите.

Това е най-голямата сила..Да признаваш грешките си..И не е нужно да се прави пред другите..,а най-вече пред себе си... :blink:

Въпреки, че знам, че в астрологията е нужда обективност, тук ще проявя субективност и ще кажа нещо, с което рискувам да обидя много хора - най-отговорните за мен са земните зодии, най-безотговорни са опозицията близнаци/стрелец, защото много лъжат и не държат на думите си. Естествено винаги има изключения и не е хубаво да се правят такива заключения, но досега никой не е успял да ми промени мнението.

 ..Така се носи славата на юпитер и меркурий...
Къде трябва да попада тази опозиция? :rolleyes:

Ще дам един пример.
Мъжа ми е стрелец и винаги попада на хора -близнаци,които се опитват да го лъжат   Не че той,не го прави същото...
В работата имам предвид.

А аз му казвам" На теб ти трябва една жена близнаци,да те направи луд"
И съм сигурна,че ако срещне такава,ще го подлуди....от любов,секс и прочие игри.

Приемам лъжата много лично - хвана ли някого в системна лъжа, дистанцирам се и се отдръпвам от такъв човек. И отношения прекъсвам основно поради тази причина. Най-забавно е лъжец да твърди, че никога не лъже.

Аз си обичам много близнаци и стрелци и не ми пречат лъжите им, все пак възлите ми са такива, оставям ги да говорят каквото си искат и нарочно се правя, че им вярвам, за да не ги обидя :blink:, но са доста безотговорни като цяло спрямо семействата си, работата си, приятелите си, лъжат на дребно и за глупости и това ме дразни, докато при деви и риби лъжите са като защитна реакция и са много по-отговорни.

С това изобщо не съм съгласна...
Ама никак....

Отговорността се свързва с планетите Сатурн и Луна.
Земния тригон/аз съм представител на Голям земен тригон/ е гаранция за заслуга от предишен живот..и доста други нещица в това число...
При много силно застъпени земни знаци доста често се срещат представители на неуверени и неудачни хора...Много лъжци съм срещала при земята...Но тук отговорен е Меркурий...

От гледна точка на качествата на знаците - що е мутабелно бяга по тъча, гъвкаво е, а кардиналното си сменя бързо приоритетите и кога се обърне някаква позиция вече е придобила нов смисъл, получила е "ъпдейт", а фиксираните знаци трудно се "отлепват" от някаква позиция, дори и да не си заслужава да я отстояват.

От всичко изброено мога да кажа само "лоши думи" за някого, други злоупотреби нямам, но и това никога не става безпричинно, въпросният човек с нещо трябва да го е "заслужил" (провокирал). Ако се наложи, мога дори да се обоснова защо така съм казала, а не само дали съм го казвала или не съм. Често се е случвало да казвам нелицеприятни неща, но аз не ги съчинявам, а го казвам след анализ, проучване и наблюдение.

с две думи- смяташ се за безспорна последна инстанция

Ние не можем да казваме само положителни неща, понякога се случва да се отзовем за някого не особено позитивно. И вместо да отричам думите си, предпочитам да се обоснова защо така съм казала, да представя моите аргументи, било то и погрешни, основани на субективни впечатления. Дотук няма нещо, което да съм казала и впоследствие да ме накара да се срамувам. Мога да се срамувам от думите си само в случай, ако несправедливо съм обвинила някого в нещо, без да проуча достатъчно задълбочено ситуацията.

Темата малко излезе извън това, което имах в предвид.

Ще дам пример, за да стане по-ясно, че хич ме няма в писменото изразяване  :blink:

Да кажем, направили сте нещо, което не се харесва на другите. Изневерили сте; счупили сте любимата ваза на майка си; взели сте нещо, което не е ваше без позволение; излъгали сте; каза ли сте лоши думи, засягащи някого; злоупотребили сте по някакъв начин и всякакви такива. Можете ли да кажете "Аз го направих" или "Аз го казах" и да си поемете отговорността?

От всичко изброено мога да кажа само "лоши думи" за някого, други злоупотреби нямам, но и това никога не става безпричинно, въпросният човек с нещо трябва да го е "заслужил" (провокирал). Ако се наложи, мога дори да се обоснова защо така съм казала, а не само дали съм го казвала или не съм. Често се е случвало да казвам нелицеприятни неща, но аз не ги съчинявам, а го казвам след анализ, проучване и наблюдение.

Ние не можем да казваме само положителни неща, понякога се случва да се отзовем за някого не особено позитивно. И вместо да отричам думите си, предпочитам да се обоснова защо така съм казала, да представя моите аргументи, пък било то и погрешни, основани на субективни впечатления.

човеците се смятат по дефиниция за стадни/социални същества. в ежедневието си общуват/преминават през/взаимодействат с различни други човеци.

безгрешни човеци не съществуват. всички грешат. от казаното във втория цитат - се прочита следното: "мога само да кажа лоши думи, но дори те са обосновани, ака - с пълно право и след анализ, и вариант да сбъркам не съществува."

и пак да повторя - хора, смятащи се за безпогрешни - а такива съм срещала и в реалния си живот - имат проблем. и коренът му не е в другите.

и да напиша и мой отговор по зададеното питане, все пак - греша, разбира се. напоследък се хващам, че все по-често се дебна да не нараня някого, да не сбъркам - и пред, и след-варително. което също не е особено хубава схема.

безгрешни човеци не съществуват. всички грешат. от казаното във втория цитат - се прочита следното: "мога само да кажа лоши думи, но дори те са обосновани, ака - с пълно право и след анализ, и вариант да сбъркам не съществува."

Както споделих по-горе, има вероятност и анализът да е извършен върху погрешна основа, а това рефлектира и върху направените констатации.

Ето тук, ако не се чете избирателно  :blink::

предпочитам да се обоснова защо така съм казала, да представя моите аргументи, било то и погрешни, основани на субективни впечатления.
 

винаги се чете избирателно. иначе рискът да се премине от четене и писане към ръкопашен бой и картечници щеше да е доста по реален

горните ми постове бяха добронамерени.

Няма безпогрешни хора и безпогрешни констатации, въпросът е да имаме смелостта да застанем зад думите си - какво, как и защо, да не се налага да отваряме вратички за изплъзване чрез иносказателност. Поне така разбирам темата - по начина, по който е формулирана от автора.

Непогрешима ли си  Никога ли не си допускала грешки?

Безпогрешност и злоупотреба са съвсем различни неща.

Грешки съм допускала, но не съм злоупотребявала. Със сигурност все ще се намери някой, когото съм разочаровала неволно с нещо, човек не може да угоди на всички очаквания.

Не си ли нарушавала общоприетите правила?

Първо ми кажи какви са правилата.  :blink:

Със сигурност същестуват и хора, които не само не носят морална отговорност за своите думи и постъпки, а дори не допускат, че все някога бумерангът може да ги настигне.

Ето че го обърнахме и на морал. 

А сега сериозно по темата - индийците имат интересна концепция в тази насока.

Общо взето кармата, която създаваме, има три основни "корена" (тъй да го наречем):

- карма, свързана с думите, които изричаме - втори дом
- карма, свързана с нашите мисли - пети дом
- карма, свързана с нашите дела - десети дом

При мен разпределението е следното (във ведическата карта):

- планета във втори дом няма, втори дом получава директен аспект от Юпитер;
- планета в пети дом - Марс (управлява 2 дом и аспектира Юпитер);
- планета в десети дом - ретрограден Сатурн - тук са и най-големите ми задръжки, спирачки - много често съм се въздържала от действия, за да не нараня/ощетя някого, приемайки всички последвали от това негативи за своя сметка.

Принципно не ми е присъщ груб и невъздържан език, по-често се случва думите ми да имат емоционална окраска, т.е. да идват "от сърцето", да са продиктувани от това, което чувствам. Но също така не ми се е случвало да кажа това, което не мисля (в това отношение не съм изключение). Ако някой е с преобладаващо негативна окраска в моите представи, няма да кажа колко е добър и благороден. Да, мога да спестя пред някой негативната си оценка за този човек, но нямам навика да извъртам нещата на 180 градуса, т.е. да няма никаква връзка между мисълта и думите.

И в противовес на твърдението "език мой - враг мой" ще кажа, че в моя случай по-скоро умът е най-големият ми враг. Всякакви мисли ми минават през главата, но много малко от тях се вербализират, още по-малко се материализират чрез конкретни действия, дела и резултати. Едно е да мислиш нещо, друго е да го кажеш или направиш.