Момичета, стегнете се.
Изобщо не знам как може изобщо да пишете такива неща и да не ви е срам от себе си и нас.
Ама как няма да намирате стимул за живот, бееее ...
Не вярвам изобщо да е толкова зле, дори да сте подлагани на системен психически и физически тормоз от някой кретен, да живеете на улицата и да ви се налага да ровите в кофите.. Каквото и да е, просто не мога да си представя, че езотерици хора ще постват такива неща.
Не мога да си представя, че ще си помисля такова нещо, камо ли да го извърша.
Деца сте още, дайте по-весело. И то, моля ви се от любов...
Ето какво е написал поетът:
С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! –
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!
Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
"Как, искаш ли час да живееш?"
Веднага ще кресна:
"Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!"
За него – Живота –
направил бих всичко. –
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.
Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.
Предлагам да отидете да потичате в някой парк, зелено е и е безплатно, ако имате финансови проблеми. Ще се поизпотите и ще изкарате всички дяволи от себе си.