аз казвам че самия 12-ти дом носи страхове....не ги търсете в самия Сатурн..в него търсете "ключа"
Не знам дали Сатурн е ключ или фактор, който се свързва със страха и задръжките (така съм чела при повечето астропсихолози). Мисля, че Сатурн - според знака, дома и аспектите - показва онези сфери, в които може би се чувстваме най-несигурни и уязвими. Например, аз съм с ретрограден Сатурн в Лъв в 9 дом, който има тригон със Слънцето - когато бях малка, към мен се поставяха завишени изисквания и се чувствах длъжна да ги спазя, а там, където не успявах, се чувствах виновна или ми се вменяваше вина. Всичко това ми коства много години несигурност и лутане в професионален план, защото през цялото време се чувствах неуверена в себе си, не можех да си търся правата и да си отстоявам позициите, късно и трудно си намерих призванието - чак след сатурново завръщане, когато Сатурн влезе в следващия знак и премина през МС.
нима не сте виждали Сатурн в 4-ти, свързващ се с трудно семейство, в карти на жертвоготовни за семейството...
Като такъв пример на абсолютна жертвоготовност в името на близките и семейството мога да дам леля ми (по-голямата сестра на майка ми) - в радикса има Сатурн (и Лилит) в съвпад с ИЦ, при това Сатурн е в квадрат със Слънце в 12 дом, а Слънцето управлява изгряващия знак (двоен Лъв).
Рано се разведе и остана сама с две деца, съпругът й с нищо не й е помагал, не е плащал дори минимална издръжка. Цял живот тя изкара, прегърбвайки се от работа и живеейки в една стаичка в общежитие с двете си деца. В името на децата се отказа от личен и интимен живот, а можеше да си намери втори съпруг или любовник. Просто не пожела, постави на първо място децата и техните потребности. Сега е на 59 години, скоро ще се пенсионира - каква е равносметката? Един труден и самотен живот в името на децата и тяхното по-добро бъдеще.
Това се казва силна жена, макар че майка ми пренебрежително я наричаше нерешителна и със слаб характер. Да влизаш в конфликти за щяло и нещяло ли изначава да си със силен характер? Не, за мен силна е жената, която може да носи отговорност и да се справя сама. През целия си съзнателен живот от леля ми не съм чула нито веднъж да се жалва и оплаква. Разплака се само веднъж по телефона, когато стана въпрос за баба ми, която тя гледаше след втори инсулт (обездвижена и изгубила разсъдъка си, на памперси) в продължение на доста време. И не се разплака от самосъжаление, а защото се чувстваше виновна, че не е осигурила достатъчно добър завършек на живота за болната си майка.