Един мъж, когото не бих допуснала по никакъв начин в дома си и не бих отишла у неговия, 2-3 год ме "гледаше" по време на обяд. Намерил ми телефон, пуснал кагебето, всичко, пише есемеси, кани. Аз хем тогава бях в смотани отношения с един и имах нужда от компенсация, а и ми стана мило от това, че се е потрудил, интереса е бил подплатен и приемам. Излизаме, хубава вечер, но аз с него бих само си говорила, много ни вървеше интелектуално-комуникативното, но той не ми беше сексуален, Повтарям и до сега бих се срещала ей така с него, мисля, че щеше да ми е приятно.
Та, бутилка вино, вода, два модела мезета и накрая биричка на изпроводяк /десерт нямаше, той ми донесе някакъв негов много любим завъртян сладкиш, да съм опитала, казах ви, че инак не беше лошо момчето/ - около 42 лв, с бакшиша 45.
През цялото време имах нагласа аз да платя, независимо колко и какво, имах желанието от вътре и така или иначе щях да го направя по трудния начин, нещо до тоалетна, ала бала, щеше да стане. Но свършват цигарите и аз го пращам да купи /купи ми и на мен кутия ))))/ и аз по лесния начин плащам, докато го няма.
Настава драма, ма как, защо... разбории.
Прибирам се, вместо есемес за любов преди сън получавам такъв за сметката ))) Трябвало по равно или той...
Получавам на другия ден пак, заминавал в командировка за седмица като се върнел, щял да ми се изплати. За любов и дума не става.
Връща се - сметката пак. Е, писна ми, а и можеш ли сто години едно и също нещо да мислиш. Ми покани ме пак, реванширай се като толкова искаш, има начини...
Звъни ми на работа да се видим по обяд за сметката, лъжа го нещо, отказвам, а и мога ли да отида и да взема някакви пари??? Как, аз ще намразя себе си. Как ще проиграя в съзнанито си рпоцеса по приемане-предаване, не ми се връзва.
Продължава тормозът за тази сметка и как трябвало да ми даде половината.
Накрая се съгласих, срещнах го по обяд за 20 сек и получих 21 лв - неговата част


??
Каза и да сме хапнели, да сме се видели... Ще ме види на кукуво лято или ако съдбата не ни засече.