Съни, много хубаво го каза. Осъзнавам, че много ми липсва огънят. Не че не се радвам на живота, но това се случва по един воден начин, когато вътрешно и тихо, с малко тъга, преживявам някоя красота. Или по въздушен начин, когато ентусиазирано се захващам да чета, да уча нещо, да пиша или да си говоря с някой. Това са едни задълбочени, самотни занимания, които всъщност ме спасяват от тежестта на водата. Земните радости рядко ме спохождат, т.е. не са точно радости, когато девата или сатурн ме изръчкат в ребрата, че са изостанали задачи, и радостта се състои в кратковременното удовлетворение от добре свършената работа. Наистина кратковременно. Дори като се дипломирах след много време на самоотвержени усилия и тежка самодисциплина, радостта ми трая няколко часа. За няколко месеца труд - няколко часа радост!?! Лепнах се за моя огнения, наистина ми вложи оптимизъм, лекота, ентусиазъм от живота. Но на него съвсем му липсва и вода, и земя, които си намери в мен. Усещам, че тежа на хората, в мене няма лекота, твърде съм сериозна и задълбочена. Кажете, как да си запаля искрата? Оживявам се само когато нещо си творя, заради планетите в пети дом. Имам един Нептун и един Уран в Стрелец, но явно са крайно недостатъчни. Никой ли нищо не знае как да се навакса липсващата стихия освен чрез чуждо присъствие?