Вчера беше и рождения ден и смъртния ден на майка ми. Но някак си през цялото време това ми убягваше от вниманието. Реших, че вече не е в оня свят, а се е преродила, защото вече не усещам връзката. Но си пожелах, ако има нещо да ми се яви на сън или да ми прати послание.....
Ето и съня - седя на скамейка с едно момиче от ученическите ми години, били сме май студентки и чакаме да ни извикат, за да ме настанят в студентско общежитие. Уж в София. Времето беше гадно. Извикаха ме отгоре от блока и аз тръгнах да се настанявам. Изкачвах се по едни стълби, които вместо стълбищна площадка имаха тъничък перваз, по който трябваше внимателно да минеш, за да можеш да се изкачиш...Направи ми впечатление, че в сградата беше топло, имаше зелени растения, но стълбищата доста ме притесниха. Показаха ми стаята, но се оказа, че съм си забравила багажа. Тръгнах обратно по гадните стълби и забелязах, че съм само с една джапанка. Стана ми криво, че нямам зимни обувки, а и съм си загубила едната джапанка. Оказа се, че дрехите му от куфара са подредени в една ропа, само че ропата е от сняг, замърсен...Тръгнах натам, но по пътя ме настигнаха вълци. Единия се хвърли върху мен, а аз за да се предпазя от по-сериозно нараняване, му дадох да ми захапе ръката. В момента, в който увисна на ръката ми, отворих челюстите му и го халосах по главата. За да му покажа, кой е по-силен. Грабнах го под мишница и продължих към ропата. Единия от вълците се оказа, че е само глава, а другия ме последва в ропата. В която лесно се влизаше, но нямаше как да излезе, човек, защото нещото като издълбани стълбички, бяха заледени. Вълкът се оказа като в капан, аз също, от някъде се появи камшик в мен и аз изплющях непосредствено до вълка, без да го целя него и той подскочи от страх и се озова извън рова. Мигновено реших за себе си, че това е начина и аз да се измъкна....
Често сънувам, кучета или подобните им че ме нападат или хапят, но не ме нараняват, в смисъл не ме заболява...А обувките - поне при мен са символ на незадоволен личен живот. Сигурен признак, че личния живот куца...Когато съм спокойна тези сънища изчезват. Но почне ли да ме терзае чувството дали съм обичана или не, започвам да сънувам обувки - всякви там масовки с тях....