Сън ли бе или не...? Незнам вече ...

Днес пак ми е тъжно

От сутринта, и никакви хапчета май не ми помагат.
Щях да поствам нещо, но се отказах ... и сега не съм сигурна дали ще го намеря... прикачила съм го към поста си...
И че тази нощ, не се събудих от мисълта, че някви космически кораби кръжат около земята, но съня ми беше много .... истински ...
Сънувах, че съм вкъщи. При наште - майка и татко. Входната врата се отвори и майка влезе много разплакана, нещо лошо й се беше случило

беше много тъжна и плачеше ... Аз бях сякаш някакъв дух. Бях в другата стая (хола, а тя беше направо на колене в коридора и ридаеше). Исках да отворя вратата да и помогна, но тя някак не се отваряше ... отваряше се леко и се затваряше ... Събудих се. Звъннах й. Всичко беше наред. Засега. Но все още ми е притеснено за нея, а на нея и е притеснено за мен ... Каза ми - ако ти си добре и аз ще съм добре ... и аз й казах, че съм добре ..., но нещо все ме тревожи

Тя напоследък казва "Вие все някак ще се оправите, а аз ... аз как ще се оправя??"
Незнам на доктор ли да я заведа, аз ли да ида? Какво да правя??? Тя има проблеми със сърцето, аз с вените ... Според нея, това мойто дето съм го сънувала е просто гузна съвест, защото доста мъки е изтърпяла покрай мен ...