Тази сутрин към 8 сънувах много интересен, дълъг и завършен сън. Не си спомням как точно, но невинна попаднах в затвора. Този затвор не беше типичния затвор, а нещо като добре укрепена фабрика, в която всеки изпълняваше строго определена функция и всички бяха бяха стриктно наблюдавани и контролирани. Не бях сама, с мен имаше още едно момиче, на моята възраст. Двете с нея решихме да избягаме! Повреме на бягството, което бе доста динамично и изпълнено с всякакви физически и интелектуални перипетии, ни помагаха единици хора. Тези хора ни казваха, къде да отидем за повече информация, какво да направим, какви ще са възможните опасности и т.н. Успяхме да се справим без да убием, без да ни усетят навреме, действайки в екип. Накрая един от охранителите ни подхвърли два жълти ключа, с които отворихме по един прозорец и през единия успяхме да излезем навън. Слизайки по стената избягахме от затвора, а навън времето бе мрачно и имаше една улица, по-която минаваха коли, след улицата беше градът. Реших, че ще е най-добре всяка от нас да тръгне в едната посока, така и направихме и се разделихме!
Тогава се събудих, защото адреналинът ми бе скочил, а досега не бях сънувала толкова сложен сън!