Uran, искаш ли още сънищен материал за изследване?
Надявам се да не ме погребете преждевременно.

Сънувам един сън, който много често се повтаря, в него участват починали близки.
Виждам хубава двуетажна къща с градинка и двор, после се появява покойният ми дядо, казва "Тази къща за вас/теб съм построил" и ме води до входа, после изчезва, сякаш се стопява във въздуха, образът му избледнява. Влизам вътре, искам да стигна до втория етаж, но стълбите пропадат, клатят се под краката ми... Понякога се случва стълбата съвсем да изчезне и тогава сякаш започвам да стъпвам "по въздух", за да се издигна горе... В някои сънища понякога успявам да стигна "горе" - там цари умиротворение и спокойствие, чувствам се "у дома". Ако не успея да се изкача до втория етаж, съм водена от непреодолимо желание да го направя - знам, че "нещо" ме чака там... Въздухът, по който се издигам нагоре, винаги оставя странно и непознато усещане - краката ми сякаш потъват в лепкава хладна мъгла, прилича на вакуум... И всяка крачка е като една вечност, тук отново водещото усещане е "усилие".
Понякога в сънищата си попадам в непозната местност с много зеленина и къщи, където започвам да търся починалите си баба и дядо. Разпитвам хората, моля ги да ме упътят, да ми покажат "къщата"... Често я намирам изоставена и ми е много, много тъжно. Понякога усещам как летя, издигам се, заставам отвън пред прозореца и ги наблюдавам през стъклото, но те не ме виждат и не ме чуват... Правят нещо в кухнята, а аз оставам сякаш "невидима" за тях - в "другия" свят... Чукам по прозреца - те не ме чуват, звукът сякаш потъва в някакъв вакуум...
Тая сутрин, малко преди да се събудя, пак обикалях да ги търся. Този път нямаше "горен етаж", но имаше стръмен баир, който трябваше да изкача - приличаше на планинска местност и къщата, която търсех, беше в най-горната редица. Усещах изкачването физически - полагах толкова много усилия, сякаш беше стръмна скала. Първоначално вървях по много тясна пътечка, обградена от зеленина, после се разшири и пред мен се разкри красива гледка. Всъщност думата "вървях" не е много подходяща в случая - усещането беше за пълзене, издигане, сякаш изкачвам вертикална плоскост.
Не можех да намеря тяхната къща, беше в някаква вилна зона, имаше и малки частни хотели... Една възрастна жена ме упъти, но ми каза "Дядото отдавна е починал, а бабата сега живее сама, много е добричка... Потърси я у тях, стига да не е отишла на църква". Накрая намерих въпросната къща, но първоначално отвън ми се стори залостена, необитаема... Започнах да плача в съня си, тогава вратата се отвори и излезе баба ми - изглеждаше по друг начин, не каквато я познавах някога в реалния живот... Последното, което успях да запомня преди да се събудя, е аура светлина около нея... Тя не можеше да ме познае, защото вече бяха минали години след последното ни виждане, изглеждах "пораснала"... Така приключи сънят - опитвах се да й кажа, че това съм аз...