Между другото, забелязах и още нещо - откакто Меркурий прекрачи върха на 12 дом (а сега и Сатурн е там), започнах да сънувам по-интензивно починалите си близки, всяка нощ.
Тази нощ сънувах стара порутена къща, беше голяма, но не на два-три етажа, а някак дълга. Обикалях и с любопитство разглеждах всяко кътче от нея, беше ми интересно кой е живял в нея преди много години... Навън бе студено и лошо време, аз се загледах в прозорците и с учудване отбелязах как толкова стари и тънки дограми, без уплътняване и изолация, не пропускат никакъв студ, вътре дори нямаше работещи отоплителни уреди, нито камина...
В един момент останах там сама, за нещо се бях замислила и изведнъж силен вятър нахлу в къщата и изпочупи стъклата на прозорците. В едно малко огледало на стената за миг мярнах замъглен образ - беше образ на млада жена, живяла много отдавна в тази къща, имаше някаква странна история, свързана с нея, исках да разбера какво се е случило... Казах й да не се ядосва, че сме (? - не помня с кого) се настанили в нейната къща, че ние сме пътници и сме временно на това място, обещах й да разбера какво точно се е случило там, за да намери покой.
И така приключи този сън, пренесох се на друго място и започнах да сънувам друго.