Прави ми впечатление че като сънувам в 99% знам, че е сън, хем съм в него хем не съм и го гледам малко като филм, няма емоция много в сънищата, повече като наблюдател съм отколкото като участник. Случвало ми се е сънувам, че се гмуркам под вода дълбоко, но с идеята да отивам още надолу, не да излизам и стигам до дъното, там има кафене със сепарета и хората си седят и ме гледат а аз не дишам и си мисля - ще се давя - и в това време се сещам, че е сън и че щом тия дишат и аз ще дишам там и почвам да си дишам нормално... малоумна история ... и в това няма грам страх, нито никаква емоция освен интерес какво ще стане.