Има и други интерпретации. Според една от тях най-доброто /колкото и относително да звучи това/ от характеристиките на даден знак се проявявало, когато в него е Слънцето. А най-лошото - когато в него е Асцендентът.
Дава се за пример Овенът и това, че повечето Овни далеч не са така агресивни и напористи, с каквито качества се свързва този знак. Защото едно Слънце в Овен всъщност знаело много добре какво е и на какво е способно и не изпитвало необходимост да се доказва. Докато един Асцендент в Овен се чувствал непрекъснато принуден да доказва и демонстрира, че е Овен, при което се проявявали тъкмо най-негативните качества на знака.
Абе от овенската си петодомна камбанария не се изкушавам да давам категорични заключения за "доброто" и "лошото" на Слънцето и Асц в Овен, защото има известна доза риск да бъда субективна. Това е и една от причините, които ме карат да се въздържам от спорове на тема "слънце в знак".
В интерес на истината обаче с изгряващия си знак се чувствам някак си по-интимно свързана, впрочем и с Луната също - една такава... мъммм... мазохистична пристрастеност, ако може така да се каже :lol: и на никой не давам да ни обиждат миличкото асцендентче, така е, мдамм
Склонна съм да мисля обаче, че Асцендентът е неразделна наша част, вградена и интегрирана в психиката, защото той е входът в "матрицата", през който навлизаме в Материята с целия си наличен 'арсенал' - Душата, Аза, Егото, той е и първоначалният енергиен заряд, с който идваме тук. Ролята на Слънцето обаче ми е по-трудно да дефинирам - дали живототворящата му функция се свързва повече с Аза или с Егото... :huh:
Но примерът, който даваш за Слънце и Асц в знак - в случая Овен - наистина в голяма степен отговаря на наблюденията ми в реалния живот и разликата тук наистина е тази, че Асцендентът има нужда от /непрекъснато/ доказване кой е и какъв е, докато Слънцето в същия знак си е естествен носител на тези характеристики и не е изключено да ги изразява по по-спонтанен и не така натрапчив начин.
Може би това усещане не е с толкова забележимо и очевидно външно проявление, а по-скоро се усеща като - не ми се смейте - някакъв вид "напън" отвътре :rolleyes: Напън да се представяме пред света и пред всичко, що ни опозира откъм Десцендента, с характеристиките на изгряващия знак... личното ми усещане е, че Асцендентът сякаш не ни дава да се чувстваме достатъчно свободни в смисъл такъв, че независимо дали искаш или не искаш по някакъв начин сякаш ти се
налага - поради външно или вътрешно обусловена необходимост - да бъдеш/изглеждаш това, което изисква знакът на Асц. И на някои Слънчица не винаги им допада тази "роля" - да бъдат в сянката на Асцендента. Далеч съм от идеята, че при всички или повечето хора е така, просто споделям вътрешното си усещане
