Не съм съгласна с някои неща. Да определено съм със много Дева, 3 планети там, Луна в Риби. При все ,че може и да излезе, че не обичам животни.
Ето случките у нас. Първото улично коте , което прибрах като дете доста се разхожда по вилиците и чиниите. Набързо ме насмотаха, че не му е мястото в апартамент, учи ли са ме обаче че не се удря животно. Постигнагме споразумение да го храня във входа на блока. На село при баба ми навремето винаги е имало кучета и котки . Там съм си играла и съм ги гушкала колкото искам, само трябваше да си мия ръцете задължително.
Преди да имам собствен дом и, докато бяхме на разходка с малката, едно куче тръгна след нас. Храня нея, храня него. Кучето стигна с нас до входа и аз го прибрах. Изкъпах го , оправих го.
Така живя една седмица в апартамента. После хайде на село. Беше страшно умно куче и живя там докато имаше дни да живее. Умря от старост. Много ми беше мъчно за него.
Като станах вече "независима"
, първата ми мисъл беше как ще си взема в собственото жилище куче. Взехме си ирландски сетер. Не ми тежаха разходките никак. Но имаше изядени доста книги . , Точно ги мяташе , все едно размятва птица.
Отваряше си вратите само, точно така, косми по филиите с масло./ от което ми се повдигаше|/. Три пъти го махахме, три пъти го връщахме и ревах за него в прекият смисъл. Накрая си наложих /беше ми жал за него/решихме след като изяде малката филията и го подарихме на едни приятели с двор. Е то определено се чувства по- добре/кучето/. Рибки винаги е имало в къщи, тях не ги броя.
След кучето се появиха хамстери. Едни кафяви , като мишки, които бяха си пригризали мрежата, но се бяха много размножили и ги търсихме из целия апартамент. Тях ги оставихме в един зоомагазин. Мисля бяха около 15 бр.
След което си взехме котка- Като компромисно решение. Намирала съм и прилеп , не знам как го е хванала котката и гордо го беше сложила на средата на стаята. Тази котка пада от 4 етаж, след което я спасихме, операции, абокати, сега още живее у нас. Като за последно има 2 гълъба, и цялта къща от време на време е в слънчоглед, пшеница, смески... и т.н. Е как да ми хареса мръсотията по теракота.
На мъжа би , така му харесва, добре.
Дъщеря ми и приятеля и имат котка. И това добре. Така им харесва.
Скоро подарявах куче, на един приятел. Всички грижи за него минаха през мен, защото се кучето се разболя и той ми се обади. Ваксини, рахид, лекарства. Нямах нищо против. И не мога да гледам как страда животното. Храня врабчетата с кифри през зимата на терасата, но на терасата.
Но като си говорим за любов към животните. Не мисля, че на кучето му е особено добре в един апартамент и това е любов към него. Защото му трябва свобода и движение. Поне сетера е ловно куче. За по- малките породи не знам .
Не мисля, че му е мястото и в леглото- между мен и мъжа с когото живея. Защото и такива моменти е имало. Ако пък е женско и е разгонено, пейзажа е пълен.
Може и да ми е от многото Дева, може и от Сатурн в 6 дом.
Но ми е ясно какво е слугинаж.
Обичам животни, но не мисля, че трябва те да ме развеждат. И 24 часа да им чистя, да пръскам терасата с неоцидол за кърлежи, да минавам с доместос по 100 пъти.
Правила съм го с години . Вече не го правя.
Не мисля, че глобата за убито куче, трябва да е по- малка, отколкото за убит човек. И да има изядени професори, от любов към животните. Но последното е друга тема.
Мисля, че специално на кучето мястото му е на двора при райграса. Това не мога да си позволя и затова нямам куче. На птиците пък в небето. Котките, може и да им е добре в апартамент, знам ли?