Танче, не се притеснявай за сина си, ще се чувства доста самотен отначало. това за него се дава като ново начало и около 6 месеца ще му са необходими за да се чувства добре. ти си човека който му дава сила и енергия. А майка ти как е?

Майка ми почина преди 17 години, да не е нещо със свекървата? А сина ми - най- вече заради него искам да се махнем, да получи качествено образование и да има някакво бъдеще.

Таня, ако наистина съм гледала твоята карта (на 2ра) страница в темата за начинаещи, У9 дом _ Юпитер е много добре аспектиран. Би трябвало добре да се чувстваш в чужбина и да нямаш пречки за живот там.
Не знам на каква възраст е синът ти. Ако е по-малък, то тогава адаптацията ще е много бърза. Криза може да изживее само докато започне да говори езика, ако не го знае разбира се. Ако е под 12 години след около няколко месеца (минимум 6) ще започне да говори дори с тамошен акцент.  Ще си намери приятелчета и ще му е весело. А до тогава се опитайте да го заведете на всички забележителни места, които не е виждал до сега. Всъщност не знам къде ще отседнете, ако е в Северна Америка то е помислено доста за децата. Има много мероприятия ежегодно.
На колко години е детето ти?

Таня, ако наистина съм гледала твоята карта (на 2ра) страница в темата за начинаещи, У9 дом _ Юпитер е много добре аспектиран. Би трябвало добре да се чувстваш в чужбина и да нямаш пречки за живот там.
Не знам на каква възраст е синът ти. Ако е по-малък, то тогава адаптацията ще е много бърза. Криза може да изживее само докато започне да говори езика, ако не го знае разбира се. Ако е под 12 години след около няколко месеца (минимум 6) ще започне да говори дори с тамошен акцент.  Ще си намери приятелчета и ще му е весело. А до тогава се опитайте да го заведете на всички забележителни места, които не е виждал до сега. Всъщност не знам къде ще отседнете, ако е в Северна Америка то е помислено доста за децата. Има много мероприятия ежегодно.
На колко години е детето ти?

Благодаря, Дивна  На 2 години и половина е сина ми, пуснах го на ясла - трудно се адаптира, само реве, а за чужбина не знам. Мъжа ми има предложения за общ бизнес в Англия и Германия - не знам, на кое ще се спре, но все пак поне не е на друг континент 

Марайче, засега не мога да кажа повече, ще кажа по-нататък.

Марайче, засега не мога да кажа повече, ще кажа по-нататък.

Топреее....

Цитат на: Divna в Септември 30, 2011, 09:24:03 pm

Таня, ако наистина съм гледала твоята карта (на 2ра) страница в темата за начинаещи, У9 дом _ Юпитер е много добре аспектиран. Би трябвало добре да се чувстваш в чужбина и да нямаш пречки за живот там.
Не знам на каква възраст е синът ти. Ако е по-малък, то тогава адаптацията ще е много бърза. Криза може да изживее само докато започне да говори езика, ако не го знае разбира се. Ако е под 12 години след около няколко месеца (минимум 6) ще започне да говори дори с тамошен акцент.  Ще си намери приятелчета и ще му е весело. А до тогава се опитайте да го заведете на всички забележителни места, които не е виждал до сега. Всъщност не знам къде ще отседнете, ако е в Северна Америка то е помислено доста за децата. Има много мероприятия ежегодно.
На колко години е детето ти?

Благодаря, Дивна  На 2 години и половина е сина ми, пуснах го на ясла - трудно се адаптира, само реве, а за чужбина не знам. Мъжа ми има предложения за общ бизнес в Англия и Германия - не знам, на кое ще се спре, но все пак поне не е на друг континент 

Еее, нямаш никакви проблеми значи.
И не се притеснявай. На запад не ги оставят да тъжат в градината, камо ли да плачат за мама.  Занимават ги много и няма недоволни. Сама ще се увериш. Не се притеснявай за детето си. Няма да има никакви драми. В това съм уверена на 100%, тъй като вече съм го приживяла. Не съм в Германия, нито в Англия, но и в двете държави имам близки с деца и сме коментирали как стоят нещата в детските заведения. Там, както и тук при мен детето е БОГ. Нямаш право дори да му повишиш тон, защото ако някой те види или чуе веднага се съобщава в полицията. Правата на детето са големи и се уважават. В чужбина (особено в силните икономически държави) децата са истински уважавани и растът щастливи.

Благодаря за окуражителните думи, Дивна  Между другото, детето ми каза днес, че леличките му дърпали ушите и го пошляпвали. Чудя се дали ме лъже за да не ходи на градина или е истина. Ще взема да пусна един хорар 

Натали, пробема ти ще има малко забавяне, ще трябва да се пребориш с нещо, някаква интервенция от мъж направена, за да се реши проблема. Притеснява те това нещо, но ще трябва да преудолееш притесненията си, ще се наложи. Отговора е - да, действай февруари, март.

Да,благодаря ти! Доктора иска да ми прави операция ....... а аз се дърпам / страх ме е /

Преудолей страха си, картите показват, че за да стигнеш до желания резултат е наложителна операцията. Не съм медик разбира се, и за да вземе човек такова решение е необходимо и с медицински лица да се посъветва. попитай и друг доктор, вземи и друго мнение. 

Благодаря за окуражителните думи, Дивна  Между другото, детето ми каза днес, че леличките му дърпали ушите и го пошляпвали. Чудя се дали ме лъже за да не ходи на градина или е истина. Ще взема да пусна един хорар 

2г и 6м не е възраст, в която децата да лъжат. Тук се налага да си доста предпазлива. Ако не желае детето ти да ходи на детска градина, то значи има защо. Оправданията на малко дете са или че го боли коремче или че му е лошо. Малките деца имат голямо въображение, което го изразяват по един оригинален начин, но не са чак толкова добре в лъжите, че да обвиняват някой възрастен ако няма защо. Този модел на поведение се наблюдава едва в пубертетна възраст (да се търсят извинения чрез възрастните - родителите и учителите са виновни за всичко). До към 6 -8 годишна възраст обаче, за детето възрастните си остават авторитет и то желае да им се хареса, а не да води война с тях. То има все още страх от възрастните и не се бунтува срещу тях, а камо ли да ги обвинява в нещо, в което не са направили. Не знам дали ме разбираш какво желая да ти обесня. Опитай се под формата на игра да разбереш какво става в градината. Например: Нека ти нарисува приятелчетата си, леличките, учителките ... как играят, как се хранят, как излизат на разходка, приготвят се за сън и т.н. Децата обичат да се изразяват чрез рисунките си. Набави му хубави цветни фулмастри (това е предпочитаната техника от тях) и после чрез рисунките му можеш да разбереш доста. Задавай му въпроси, като: Това кой е? Това ли е леличката, която ви помага да се храните?; Тази госпожа не се ли усмихва?; Това детенце, защо е тъжно? Това ли е твоето другарче, с което обичаш да играеш? ... И така той неусетно ще ти отговори на всички въпроси, които те притесняват. Ако се съмняваш в отговорите му, повтаряй ги и така ще разбереш дали те са част от неговата детска фантазия или са самата истина. Има разлика от фантазия и лъжа. И ти, като негова майка съм уверена, че ще разбереш разликата. Това е твоето дете и му дай шанс да ти има доверие.

Цитат на: elfidka в Септември 30, 2011, 11:31:35 am

Анели, ти ли меткаш таро ?
Винаги съм имала желание да се нуча, но кога ли ще дойде и това време.

От три години, стана случайно. С Плутон на АСЦ ми трябва и нещо окултно
Винаги съчетавам астроогията с Тарото, досега съм няала случай да правя хороскоп и да не хвърля и Тарото да доуточнявам.

Ами ако не те затруднявам , може ли едно хвърляне и за мен ?

Може

Цитат на: tanya в Септември 30, 2011, 10:43:25 pm

Благодаря за окуражителните думи, Дивна  Между другото, детето ми каза днес, че леличките му дърпали ушите и го пошляпвали. Чудя се дали ме лъже за да не ходи на градина или е истина. Ще взема да пусна един хорар 

2г и 6м не е възраст, в която децата да лъжат. Тук се налага да си доста предпазлива. Ако не желае детето ти да ходи на детска градина, то значи има защо. Оправданията на малко дете са или че го боли коремче или че му е лошо. Малките деца имат голямо въображение, което го изразяват по един оригинален начин, но не са чак толкова добре в лъжите, че да обвиняват някой възрастен ако няма защо. Този модел на поведение се наблюдава едва в пубертетна възраст (да се търсят извинения чрез възрастните - родителите и учителите са виновни за всичко). До към 6 -8 годишна възраст обаче, за детето възрастните си остават авторитет и то желае да им се хареса, а не да води война с тях. То има все още страх от възрастните и не се бунтува срещу тях, а камо ли да ги обвинява в нещо, в което не са направили. Не знам дали ме разбираш какво желая да ти обесня. Опитай се под формата на игра да разбереш какво става в градината. Например: Нека ти нарисува приятелчетата си, леличките, учителките ... как играят, как се хранят, как излизат на разходка, приготвят се за сън и т.н. Децата обичат да се изразяват чрез рисунките си. Набави му хубави цветни фулмастри (това е предпочитаната техника от тях) и после чрез рисунките му можеш да разбереш доста. Задавай му въпроси, като: Това кой е? Това ли е леличката, която ви помага да се храните?; Тази госпожа не се ли усмихва?; Това детенце, защо е тъжно? Това ли е твоето другарче, с което обичаш да играеш? ... И така той неусетно ще ти отговори на всички въпроси, които те притесняват. Ако се съмняваш в отговорите му, повтаряй ги и така ще разбереш дали те са част от неговата детска фантазия или са самата истина. Има разлика от фантазия и лъжа. И ти, като негова майка съм уверена, че ще разбереш разликата. Това е твоето дете и му дай шанс да ти има доверие.

Благодаря, Дивна  Психология ли си завършила? Живея в по- малък град и няма голям избор за децата, но чух за някаква езикова школа, част от преподавателите били англичани, взимали и по - малки деца. Мисля да отида да проверя и да го запиша, ако може, там. За съжаление в България, ако не си плащаш, нямат добро отношение към теб - независимо, къде 

Не, не съм психолог, но съм учила психология, тъй като професията ми го е налагала. Работила съм много с деца от различни възрастови групи. Деца с поведенчески проблеми, както и с деца, с висок интелектуален капацитет. Ежедневно съм използвала познанията си по обща и възрастова психология. Имах шанса в България да имам едни от най-добрите преподаватели по психология в университета, а по-късно и в чужбина да работя с много добри психолози.

Ако имаш финансовата възможност да запишеш детето си при англофон, направи го, не се замисляй. Ако ли не поинтересувай се дали има някой българин/ка , който/която е живял/а и работил/а в англоговоряща държава (поне няколко години) и го запиши при него/нея. Първо манталитетът на един чужденец или човек, който дълги години е живял и работил в чужбина е много по-различен и по тая причина поднасянето на информацията (методиката) е с друго качество. Второ, детето ти ще "отвори" ухото си за правилно произношение.  Трето, детето ти ще има щастието да научи експресионите, които англичаните използват и да се докосне истински до една чужда култура, която неминуемо ще го обогати.
Моите поздравления към теб, че си решила детето ти да започне от рано с езиците. Колкото по-рано, толкова по-добре, тъй като ще му спестиш езиковата бариера и стреса от усвояването на чужд език още от най-ранна детска възраст.

Иначе е жалко за България, много пъти съм го повтаряла в другия форум. За да се променят нещата в България, е необходимо да се промени манталитета на българина.

Може

Ми хвърляй го тогава, моля те