Не, не съм психолог, но съм учила психология, тъй като професията ми го е налагала. Работила съм много с деца от различни възрастови групи. Деца с поведенчески проблеми, както и с деца, с висок интелектуален капацитет. Ежедневно съм използвала познанията си по обща и възрастова психология. Имах шанса в България да имам едни от най-добрите преподаватели по психология в университета, а по-късно и в чужбина да работя с много добри психолози.
Ако имаш финансовата възможност да запишеш детето си при англофон, направи го, не се замисляй. Ако ли не поинтересувай се дали има някой българин/ка , който/която е живял/а и работил/а в англоговоряща държава (поне няколко години) и го запиши при него/нея. Първо манталитетът на един чужденец или човек, който дълги години е живял и работил в чужбина е много по-различен и по тая причина поднасянето на информацията (методиката) е с друго качество. Второ, детето ти ще "отвори" ухото си за правилно произношение. Трето, детето ти ще има щастието да научи експресионите, които англичаните използват и да се докосне истински до една чужда култура, която неминуемо ще го обогати.
Моите поздравления към теб, че си решила детето ти да започне от рано с езиците. Колкото по-рано, толкова по-добре, тъй като ще му спестиш езиковата бариера и стреса от усвояването на чужд език още от най-ранна детска възраст.
Иначе е жалко за България, много пъти съм го повтаряла в другия форум. За да се променят нещата в България, е необходимо да се промени манталитета на българина.