Ами виж сега, то не е като да не съм пробвал. Опитах и получих пак същото - помогнах й дори, когато имаше нужда, въпреки всичките гадости и болка, които ми причини. Бях й хубав, докато имаше полза от мене, като свърши всичко, не искаше даже и да разговаря нормално с мене. На човек един път се дава прошка, като повтори пак същото, какъв е смисъла да се унижаваш за него, като не е важен за теб по никакъв начин? Дадох й шанс, пропиля го. Няма да се занимавам повече. Колкото повече внимание отделям на тази особа, толкова повече загърбвам собствените си чувства и интереси. Това, което е станало необратимо в съзнанието ми, заради нея, е нетърпимостта ми към предателството и още по-занижения праг на толерантност към хората, които се гаврят с чувствата ми (щото тя точно това правеше). Както и да е, разбирам съвета ти, но за мен ще е унижение да направя още един компромис за нея, пък и от доста време насам нямам контакт с тази особа и ми е станала повече от безразлична. Има друг човек, който ми е грабнал вниманието за сега (знам, че е временно, а и момата не иска връзка с мен. Опитвам се да се радвам на всеки един момент и й се радвам, че поставя толкова ясни граници във взаимоотношенията ни. Няма илюзии, няма разбити сърца).