Ето картата на един наш почти съвременник с много стелиуми. За живота и творчеството на Буковски можете да прочетете тук.
http://joker07.blog.bg/viewpost.php?id=73145Детството му е изключително мъчително, помрачавано често от жестоките побои, нанасяни от безработния му баща-алкохолик.„Често се случваше да спя по корем заради болката”, разказва Буковски.
Хенри Чарлз Буковски :

Ето и един цитат от Буковски:
"Които не са нито побъркани, нито сърдити, са просто тъпи. Ние сме тук, за да пием бира. Ние сме тук, за да убием войната. Ние сме тук, за да се смеем на гадостите и да живеем живота си тъй добре, че смъртта да трепери да ни отнесе. Попитаха ме: "Как подхождате? Как пишете?" - "Не подхождам - отговорих. - Не опитвам. Важното е именно това: да не опитваш, все едно дали става дума за производство на кадилаци, за творчество или за безсмъртие. Чакаш - а ако нищо не се случи, чакаш още. То е като буболечка, кацнала високо на тавана. Чакаш я сама да дойде към теб. И когато се приближи достатъчно, пресягаш се, шляпваш и я убиваш." Чарлс Буковски
умник
сигурен съм, че докато бях в колежа, някои професори се страхуваха от мен или поне предпочитаха, да не бъда в техните класове. Лицето ми беше грубо и с белези и седях отпуснат и изгърбен, махмурлия и опасен. не си купувах книги и не учех. Бях арогантен и луд и всяка вечер пиех и се биех. Родителите ми ме подкрепяха от страх. Бях най-гадния 18 годишен кучи син в целия свят. По време на часовете се заяждах с всичко, което професорите казваха и държах неадекватни речи. Бях трън в задника и се имах за корав пич, но ме беше страх да се включа във футболния отбор или да поканя момиче на среща. Може да съм бил луд. Четях единствено Ницше и Шопенхауер. Посещавах часовете по журналистика и изкуство и когато трябваше да пишем някакъв материал, аз пишех седем.
Някои казваха, че съм гений.
Чуствах се като гений или по-точно, както си мислех, че един гений би трябвало да се чуства. Един ден, след класа по изкуство се сбих със 100 килограмов защитник от футболния отбор. Бихме се половин час на една една поляна пред колежа. За нещастие никой не ни разтърва. Накрая победих, неочаквано и за самия мен. Все някой ден трябваше да загубя, но това така и не се случваше.
Започнах да ставам популярен и това ме дразнеше, така че реших да го раздавам нео-нацист. Тогава пък след мен се помъкнаха разни пълни с омраза откаченяци. Казах им да си ебат майката и започнах да страня от всички.
Какъв гений бях само,
истински шибан гений!
За живота и творчеството на Буковски можете да прочетете тук.
http://joker07.blog.bg/viewpost.php?id=73145