Едно сравнително изследване на
съпругата на Мишел Гоклен, Франсоаз, показва значимостта на тези грешки.Класическата концепция за значимостта на ъглите в картата е нещо, което е потвърдено от статистическия анализ, въпреки че той показва, че от съществена важност са т.нар. “кадентни домове”, а не самите ъглови домове.
Потвърдена е силата, която имат планетите в кадентните, но не и в класическите ъглови домове. Този смущаващ факт подтиква Франсоаз Гоклен да потърси отговора, който ще се окаже разкритие на една от най-съществените грешки, правени някога в астрологията.
Традицията твърди, че наличието на планети в ъгловите домове е силна позиция, докато
статистическият анализ посочва за “силни” съседните на тези ъглови домове, считани традиционно за слаби. Дали това означава, че традицията и статистиката са несъвместими една с друга? Традиционното влияние на планетите е намерило своето потвърждение, но страното е това, че силните им позиции не се намират там, където традиционалистите очакват, а в “слабите” кадентни домове. Странното е, че и двата вида са разположени до ъглите на хороскопа, но от различни страни.
Тази зависимост е наблюдавана още от Леон Ласон, който, в сътрудничество с Пол Шоазнар, първи отчита факта, че
в хороскопите на военни често повтаряща се индикация е разположението на Марс и Юпитер в 12-ти и 9-ти дом, Луната в същата позиция при политици и т.н. Техните наблюдения са предвестник на изследванията на Гоклен. Ласон изказва предположението, според което куспидите на ъгловите домове трябва да се преместят от традиционното си място в зоната на най-голямо статистическо натрупване, т.е.
МС (Средата на Небето) трябва да се премести в средата на 9-ти дом, а Асцендентът към средата на 12-ти дом.Според него старата традиция, поставяща ъглите в тези позиции, е грешна и трябва да бъде заменена с неговата хипотеза, в защита на което привежда следния коментар:
“Нашата статистика не показа значими честоти при домовете, следващи Асцендента и МС по хода на знаците (т.е. 1-ви и 10-ти дом). Oт друга страна, обаче, необичайно високи честоти отбелязват домовете, следващи същите тези кардинални точки в индиректна посока (т.е. 12-ти и 9-ти), следователно
домовете, имащи значението на самите ъгли не следват, а ги предхождат. Голям брой астролози ще протестират срещу нововъведението, което предлагам. Те биха настоявали и защитавали “свещените традиции”, без да са достатъчно информирани за тяхната истинска стойност. Почти всички автори от средните векове и техните последователи базират трудовете си на по-старите гръцки астролози и основно върху Птоломей (II в. пр.н.е.). Най-големият разцвет на астрологията в елинската епоха, обаче, е няколко века по назад. По този начин творчеството на Птоломей представя едни отречени, деформирани и променени в голяма степен знания. Потвърждение на това може да се намери и в класическия труд на Буше-Леклерк “Гръцка Астрология”, където ясно се отбелязва противоречието, което съществува между теориите на Птоломей и тези на по-малко известни астролози, които са били, обаче, по-близо до автентичните източници. Във връзка с този проблем с домификацията, Буше-Леклерк отбелязва, че докато някои автори разясняват каква част от “дома на Асцендента” стои над хоризонта и коя под него, Птоломей решава напълно да пренебрегне това схващане и поставя този дом изцяло под хоризонта, в противоречие с по-старите автори. Този пасаж показва, че Птоломей, бащата на традиционалистите, не се поколебава да отрече концепциите на своите предшественици, действайки като съвременен учен, отхвърляйки тези от астрологията без да провери дали са верни! За “възстановяване” на астрологията е необходимо да се използват съвременни методи. Шоазнар имаше шанса пръв да предложи това…, а след него Кльоклер, Гушон, Вердие и други започнаха да осъзнават факта, че в традиционните домове има нещо сгрешено. Те започнаха да дискутират различни домови деления, смяна на значенията на астрологическите домове и други. Ако се вземе предвид последователността на знаците, планетите се движат обратно на часовниковата стрелка, но следвайки логиката на денонощното изместване на домовете, те се движат по посока на часовниковата стрелка. По-долу приведената схема изяснява тази зависимост най-фигуративно (Леон Ласон, 1945г.)”
Франсоаз Гоклен се задълбочава в изучаването на теоретичните концепции преди времето на Птоломей и открива, че хипотезата на Ласон се потвърждава от много автори изследователи на този период. Проф. Нойгебауер, например, който има интереси в областта на ранните научни постижения, отбелязва разликата между вавилонските и по-късните елински астролози:
“Вавилонците са насочили основно своя интерес в дневното движение на планетите и тяхната появя (изгрев) и скриване (залез). Първата им и основна цел се е състояла в определянето на небесните феномени.”
Докато вавилонците си изграждат геометричен модел на вселената и техният основен инструмент са очите, елините след VI в. пр.н.е., вече усвоили методите на вавилонците, започват да представят движението на небесната сфера чрез алгебричен модел, по-абстрактен от живото наблюдение. Те изчисляват много точно изгревните точки (Асцендента), определят строгите граници на зодиакалните знаци, както и техния размер от 30 градуса, създават усъвършенствани домови деления и номерират домовете, следвайки логиката на хода на знаците. С това, обаче, нарушават вътрешната логика на системата. Логично е зодиакалните знаци да следват хода на ингресирането на Слънцето в тях през годината, но домовете, които са свързани с денонощното въртене на земята около оста си, всъщност представят движението на небесната сфера, а то е по посока на часовниковата стрелка, обратно на хода на знаците. Абсурдът на това номериране става много явен, когато астролозите днес изброяват по ред ъглите на хороскопа : Асцендент – МС – Десцендент – IC, т.е. в реда, по който планетите наистина се движат видимо в тях и би трябвало домът, съответстващ на определената куспида да следва, а не да я предхожда в този ред, т.е. 10-ти дом би трябвало да се пада отдясно на МС, а не отляво. Самият Птоломей, опитвайки се да синтезира цялото достигнало до него знание за звездите, не създава в действителност тези противоречия, но ги приема като неизбежни и дори се опитва да ги оправдае логически.
За щастие, многовековната непрестанна традиция на вавилонците да систематизират небесните феномени е запазена в голяма степен на глинени плочки и след успешните преводи на Александър Сахс (1952г.) стават известни много от техните тълкувания (омени). Значителна част се отнася към позицията на планетите малко след изгрев (в 12-ти дом) и тези малко след залез (6-ти дом), като в никое от тях няма и следа от негативна интерпретация на тези позиции. Напротив, свидетелстват за добро предзнаменование:
“Ако се роди дете, когато луната е силна (изгряла е току-що над хоризонта), неговият живот ще бъде светъл, сигурен, стабилен и дълъг”, “Ако се роди дете, когато Юпитер е силен (в същото положение), тогава неговият живот ще е добър и стабилен, той ще стане богат, ще остарее и дните му ще са дълги”.
Някои от омените, тълкуващи позициите на планетите при техния залез (в 6-ти дом), са изтрити от плочките и липсват, но на други места са посочени примери, които потвърждават, че позицията е по-неблагоприятна от тази непосредствено след изгрев (в 12-ти дом). Един запазен омен казва:
“Ако детето се роди, когато Юпитер изгрява, а Венера залязва, то този човек ще се радва на благополучие, а неговата жена ще го напусне, а при обратната позиция на планетите, тя ще е по-силна от него.”
Ласон е бил прав, когато е посочил грешката на Птоломей, тъй като старите вавилонски омени са в по-голямо съотвествие с установените съвременни резултати и явно сега е настъпило времето да осъзнаем тяхната реална стойност, отричайки рационализациите на елинската школа. Нека да отбележим и факта, че теорията на Птоломей за движението на планетите по идеално кръгови орбити е битувала близо 1500 години, през които е била вездезъща, до времето на Коперник и Кеплер, които демонстрират нейната несъстоятелност и факта, че земята и планетите се въртят около слънцето по орбити, които не са кръгови.
В своя ‘Тетрабиблос’ Птоломей дефинира ъгловите домове като “предхождащи”, а не “следващи” самите ъгли по посока на часовниковата стрелка. 2000 години са изминали от изказването на това твърдение, преди статистическите наблюдения да покажат неговата несъстоятелност, тъй като теорията за планетарната типология ясно показва, че планетите са по-активни, когато се намират след, а не преди ъглите (по посока на часовниковата стрелка). Така наречените “кадентни домове”, в действителност не са “падащи” домове и ако искаме да сме логични и да вземем предвид реалните резултати, трябва да променим имената им от “кадентни” на “ъглови”. Това ще ни помогне да променим навика си да смятаме планетите, попаднали в тях за слаби, когато те в действително са силни – факт, който вавилонците правилно са забелязали преди няколко хиляди години."
http://astrogalaxy.info/true-astrology/ако това е вярно то Юпитер в средата на 9 дом е ъглов
и Сатурн в 6 на 10 градуса преди ДСЦ.
:rolleyes: