123,би ли споделила,ако имаш желание,разбира се...
Когато си истински влюбена как се държиш?По какъв начин,го изразяваш?Стигало ли се е до там ти да преследваш? 
Бих, но с уговорката, че понякога и на мен ми е трудно да се разбера

На първо място не разбирам израза "истински влюбен" - според мен това е краткотрайно увлечение, подчинено на емоциите и в този смисъл не е достатъчно дълбоко и ангажиращо чувство, което си струва да обследваме. Увличам се много трудно, не че няма такива хора, само дето аз рядко ги срещам. Обикновено колкото съм по увлечена, толкова по стоя на дистанция и изглеждам студена в очите на отсрещния, не преследвам, напротив по-скоро страня и така до момента, в който другата страна не капитулира пълно и безусловно. Изцяло се идентифицирам с думите "Ако обичаш някого, пусни го на свобода. Ако той се върне, е завинаги твой. Ако не се върне, значи никога не е бил." Ако попадна в рутина, ако усетя фалш, липса на хармония или липса на ответност /макар и след доста упорита проверка на изброеното/, ставам и си тръгвам без съжаления. Казвали са ми, че съм студена и безразлична, като в същото време съм била убедена в противното за себе си, точно по отношение на този, който го казва...
Всичко гореописано не важи само в един случай, за мое съжаление проточил се твърде дълго време. Както споменах Венерата ми се повлиява от Плутон /тригон/ и Марс/квадрат/, и когато Плутон ми пресече АС срещнах мъж, с когото опровергах изброеното по-горе, включително с елементи на преследване /непонятно за мен/, ревност/също толкова неприсъща/
