Натисна спирачката и видя , че котката вече агонизираше....Тъжните и очи го гледаха за последно...В тях нямаше нищо друго освен безпомощност....Майка му стара- на мен ли защо на мен?! С яд и страх попита той....
Така е трябвало отвърна тя....Защото смъртта е причина и следствие...Защото тя е начало не е край- промълви тихо тя , загледана в облаците , зареяна далеч....в небесата.....Дървен философ!-троснато отвърна той...Качвай се , какво я гледаш?! Няма да я спасиш!
Но ти можеше.....- , плахо отвърна тя , убедена в думите си....Ти не прецени скоростта , както препускаш и в живота си. Нямаш правилния подход към пътя , към хората , към ситуациите....Ти все бързаш и не стигаш никога на време ,закъсняваш....Вероятно един ден ще закъснееш завинаги....
-Няма ли да млъкнеш?- попита той....
Тя го погледна , почти унесена в размисли за живота и смъртта. Побиха я тръпки от безскрупулния поглед на мъжа до нея....Тъга премина през лицето и като було....Крис Риа огласяше купето на скъпия автомобил....Тя не го чуваше дори...
Мислеше за причината и следствието , за пътя , за това как в един момент за миг един човек може да промени съдбата...Това можеше да бъде човек , не коте....Тишината беше тягосна , залеза гореше с ярките нюанси на природата...Картината бе достолепна творба на вселената....бОГ беше сътворил с любов вечността.
...
Замисли се , защо всички мъже след баща и я наричат дървен философ....Има ли нещо , което не им дава покой?Защо искат да променят , да заменят , да бъдат слушани , да доминират....Всъщност , дали искат да подчинят нея или себе си...Едни такива мисли се мотаеха в прашните кюшета на спомените....Като в килер се опита да се върне назад в годините , в детските спомени сред куклите и онази много специалната...кукла от сънищата.....Да намериш философията на живота се иска много...много смелост и желание....Смелост , за да тръгнеш по пътя , желание...за да го покориш....Защото пътя е труден , той не е написан като готварската рецепта в тефтера на бабите , той е инпровизация , миг , част , философия.....
На прозореца...едно коте беше втренчило поглед в нея....
Знаците на Вселената са навсякъде си каза тя....Важно е да ги разчетем....В същността......
16:47.....
09.05.11
П.П. Не се сетих за друго място на тази си публикация....Нека звучи като стих в проза.... :blink:
