Като Водолей, и човек с 5 планети във въздушни знаци и два големи въздушни тригона, мога да ви кажа, че Сатурн е някак си генетично чужд на въздуха... Не разбирам, когато някой каже, че Сатурн и въздушните знаци или Сатурн и Водолей си живеели в хармония, защото така било по дефиниция... Едно е да си лек, мисловен и логичен и съвсем друго - да те подкара некав чичо с гьостерица да си бил и структуриран (структура и логика не винаги са братовчеди) :33:, да те лиши от радостта от живота - изначално присъщ на въздушните, да те постави в лишения и всякакви ограничения... Не са вързани тези неща, не са задължителни като комбинация структурата и мисловността. Смея да твърдя, че в мисленето и говоренето на въздушните знаци има нещо като от висшата мода или изкуството - има проблясъци, създават се тенденции, всичко тече леко, елегантно, естетично, засмяно и ведро и леко хаотично (но в това му е чара). Те задават тенденции в мисленето и идеите на света и процесите в главите им често са чисто инстинктивни, раждат се на минутата (дотам, че си казал нещо, хрумнало ти на мига и даже после се чудиш откъде ти е дошло, нещо пак те е треснал космически сигнал)... Що да чини един Сатурн тука хармонично?