Влизам сега и виждам темата, точно се чудех дали тук има влияние няква планета - и аз съм от доста време така. Кайли, мила, знам кво е да ти е пусто и празно. Поне мога теб да усетя. Човек, в течение на живота си когато стигне до много житейски истини и мъдрости и ги осмисли съвсем сам, после види всичко това, че е писано преди хилядолетия - разбира, че е на прав път. Е и какво? Нищо, гледаш, гледаш в далечината и през булото на мъглата на незримото - разбираш че там отвъд - няма нищо, виждаш че няма нищо и никой...Само ти - сам. Кой си ти и защо си тук...един милион отговори - но -НО ! Разбираш, че си една мъничка частичка, но само това че си уникална и неповторима - осмисля нещата и ти дава сили да продължиш напред. Иначе всичко останало губи смисъл.
Старая се максимално да живея без мисъл в главата си - повярвайте ми - много е трудно. Запълвам мислите си, пустотата, празнотата с пространството на природата, вървейки гледам облаците, слънцето, слушам птиците как чуруликат, клоните на дърветата.. Усещам как по този начин се превръщам в наблюдател и за това мога да усетя ритъма на времето - как една секунда се точи цяла вечност и как един ден - цъква като секунда...Казвам си и това ще мине!.... И се оставям Господ да ме води....