Преди повече от 30г. , в Западен парк седяхме съученички и сладко си бъбрехме.
беше ранна пролет. парковете се поддържаха и тук-там някоя циганка обираше боклуци от алейте.
изведнъж из храстите изкочи някакъв и с ужас видяхме ,че нещо се мандахерца м/у краката му.
започнахме да пищиме , а той викаше:
-спокойно ,спокойно , само да свърша и тръгвам...
никога няма да го забравя тоя извратеняк 
Сега ако ми кажеш,че си живяла и учила в кв. Западен парк, ша падна,

относно изчанчените умствено, с проблеми физически и аз имам едно "неприлично предложение"
лятно утро, ароматно, на рози и цъфнала липа, полумрак, разведелява се,
аз разхождам кокера, преди да тръгнем на риба, да изсипем самосвала,
да не му даде зор по пътя.....и тъкмо е клекнала живинката между розовите храсти и дуе бузи, а аз
отпивайки първата си глътка кафенце се наслаждавам на всично настоящо и предстоящо за деня, от другият край на розовият храст ми изниква от мрачината човешка фигура със свалени гащи, пръглъщам си глътката и гледам новият декор - натюрел, не ме кефи, много напрежение внася в хармоничното ми ,лежерно утро , правя се ,че е незабележим, но той проговаря, да отида да го видя отблизо, наглост ийййй, той на "майка си" предложение прави,кучето продължава да клечи и да прави купчинки,блокира ме там, на място, дърпам го бетон, не отлепя, мразя да ме блокират,леко кипежна вълна започва да се надига, но не е достигнала горният праг на търпимост , пък сянката продължава да говори, предлага ми 50 лева да му обърна внимание,горкият не знае какво си пожелава, и в един момент ми прищраква,
съвсем спокойно му заявявам,че го виждам и не ме впечатлява,разкопчавам си якето, а отдолу е рибарското елече с 19 джоба, изваждам един хирургичен скалпел, с него кормя рибите,ма нямаш грижа, ще ти помогна щом си закъсал рано-рано, малко е тъп и повече ще те боли, ма щом си плащаш.... :97:смут в редиците на нападателя, аз спокойно продължавам психотерапията, атаката е най- добрата защита, хем ми жал, хем марса ми на асц. настръхнал,готов да атакува
"ти си болен бе момче, отивай да се лекуваш, синът ми е на твоята възраст и на паркинга товарят колата...." :96:няма такова скоростно обуване.....говорейки ,по скоро на себе си ,не на мен "добре, де ,добре, само спокойно, нищо не съм направил, извинявай" :85:
след това много се смяхме, по път разказвайки им как в почивен ден съм пропуснала да заработя
нещо извънредно, като допълнителен труд,че и вървежно, предвид възрастта ми....такъв улов и то на "гола кука" :72: :rolf: :rolf: :rolf: :rolf:
а, скалпела го употребих, този ден, но за други цели, имахме слука, :wink2: